— Ами… със списъка. Ще започнем с проверка на списъка на продажбите.
Мейпс използва телефона при входа на тунела, за да се обади в кабинета си. Когато двамата с Пит се върнаха там, поисканите от него документи лежаха на бюрото му. Мейпс започна бързо да прелиства страниците на главната счетоводна книга. След по-малко от десет минути той намери отговора.
— Сбъркал съм — призна той тихо.
Пит седеше мълчаливо със скръстени ръце и чакаше.
— Липсващите снаряди наистина са били продадени.
Пит продължи да мълчи, очите му гледаха убийствено.
— Станала е грешка — каза Мейпс с тънък глас. — Персоналът на склада е взел снарядите от погрешен номер на погреба. Оригиналното нареждане се е отнасяло за изваждането на четирийсет боеприпаси за тежко артилерийско въоръжение от погреб шестнайсети. Само мога да предположа, че първата цифра — единицата — не е излязла на копието, предназначено за товарния екип и те просто са разчели номера на погреба като шести.
— Мисля, че е редно да си признаете, Мейпс, че си вършите работата немарливо. — Пръстите на Пит се забиваха в плътта на ръцете му. — Кое име е вписано в нареждането за покупка?
— Опасявам се, че има още три такива нареждания за покупка през същия месец.
Господи, помисли си Пит, няма ли поне едно нещо да стане лесно!
— Ще взема списъка на купувачите.
— Надявам се да ми влезете в положението — възрази Мейпс; острият му тон беше изчезнал. — Ако купувачите ми подочуят, че съм разкрил покупките им на оръжия… Нали разбирате, те трябва да останат в тайна.
— Честно казано, Мейпс, ще ми се да ви завра в дулото на едно от вашите оръдия и да дръпна въженцето. А сега ми дайте списъка, преди да съм уведомил министъра на правосъдието.
Лицето на Мейпс пребледня. Той взе писалка и написа имената на купувачите на лист от бележник, откъсна го и го подаде на Пит.
Един снаряд беше поръчан от Британския имперски военен музей в Лондон. Други два бяха отишли при ветераните от чужди войни в гарнизон 9974 в Дейтън сити, Оклахома. Останалите трийсет и седем бяха купени от агент, представляващ Африканската революционна армия. Адрес нямаше.
Пит пъхна листчето в джоба си и се изправи.
— Ще пратя наш екип да вземе другите снаряди с отровно вещество от тунела — каза той студено. Отвращаваше го Мейпс, отвращаваше го всичко, което правеше пълният, нисък търговец на смърт. Но не можа да се въздържи да не изстреля последната си хаплива забележка. — Мейпс?
— Да?
Хиляди обиди се завъртяха в ума на Пит, но той не можеше да реши коя да избере. Накрая, когато очаквателното изражение на Мейпс се превърна в почуда, попита:
— Колко души е убила и осакатила вашата стока миналата година и по-миналата?
— Мен не ме засяга какво правят другите с моята стока — отвърна отбранително Мейпс.
— Ако един от тези снаряди бъде използван, вие ще сте отговорен за смъртта на може би милиони хора.
— Милиони ли, господин Пит? — Погледът на Мейпс се втвърди. — За мен тази цифра е само статистика.
46.
Стайгър приземи плавно реактивния „Спук F-140“ на пистата на военновъздушната база „Шепард“, разположена край Уичита Фолс, Тексас. След като уреди формалностите за наемане на кола от базата, той пое на север към Оклахома. Излезе на щатската магистрала 53 и след малко отби встрани от пътя, защото бе почувствал нужда да се облекчи. Въпреки че беше малко след един часа следобед, на километри по пътя не се виждаше нито кола, нито жива душа.
Стайгър не помнеше да е попадал на толкова равна и пуста местност. Освен един навес и самотна купа сено в далечината не се открояваше нищо друго. Потискаща гледка. Ако някой му пъхнеше пистолет в ръката, Стайгър като нищо щеше да се застреля от меланхолия. Той вдигна ципа на панталона си и се качи отново в колата.
Не след дълго встрани от правия като стрела път в рамките на предното стъкло се появи водна кула, която увеличаваше размерите си с всеки изминат километър. После изникнаха дървета и постройки на малък град и Стайгър подмина табела, която го приветства с добре дошъл в Дейтън сити, кралския град на житния пояс. Той спря край мърлява стара бензиностанция.
Възрастен мъж в работен комбинезон излезе от канала за гресиране и наведе глава до прозореца на пътническата седалка.