— Рано е да се каже — отвърна замислен Джарвис. — Да речем, че ще започна да навивам тези две нишки, за да видя дали ще ме заведат до същата макара.
48.
Фредерик Дагът и Фелиша Колинс чакаха в лимузината, когато Лорън излезе от централния вход на Капитолия. Те я наблюдаваха как грациозно слиза по стълбите с развети от лекия вятър светлокестеняви къдрици. Беше облечена със синьо-лилав костюм с панталон и жилетка, около врата й бе заметнат дълъг ефирен шал. Куфарчето й беше изработено от същата материя като на костюма й.
Шофьорът на Дагът й отвори вратата. Тя се настани до Фелиша, след като Дагът галантно се премести на едната сгъваема седалка.
— Изглеждаш прекрасно, Лорън — отбеляза Дагът фамилиарно, прекалено фамилиарно. — Нищо чудно, че умовете на колегите ми мъже бяха другаде, като те видяха в този костюм. Сигурно и дума не са чули от изказването ти.
— Жените имат своето предимство по време на дебати — каза тя студено. — Много стилно си облечена, Фелиша.
По лицето на Фелиша се изписа учуден израз. Последното нещо, което очакваше, беше комплимент от устата на Лорън. Тя придърпа надолу ръба на кремавата си жарсена рокля и се постара да избегне погледа на Лорън.
— Радвам се, че пак се виждаме — рече тя тихо.
— Имах ли друг избор? — Лицето на Лорън беше същинска маска на възмущение. — Страх ме е да ви питам какво искате вие двамата от мене този път.
Дагът натисна бутон, за да вдигне стъклената преграда зад шофьора.
— Утре ще бъде гласуването дали да се отпусне, или не финансова помощ за Африканската революционна армия.
— И вие двамата сте подали глави от тинята, за да видите дали съм все още в кошарата.
— Защо отказваш да разбереш — обади се Фелиша, — че в това няма нищо лично. Фредерик и аз не очакваме някакви облаги. Нашата награда ще бъде единствено прогресът на цялата ни раса.
Лорън се обърна да я погледне.
— Значи стигате и до изнудване, за да подпомагате вашата високоморална кауза.
— Ако това означава спасяването на хиляди човешки живота, да — вметна Дагът с такъв тон, сякаш поучаваше дете. — Всеки ден, който удължава войната, носи нови стотици жертви. В последна сметка чернокожите в Южна Африка ще победят, това е предрешен въпрос. По-важното е начинът, по който ще победят. Хирам Лусана не е убиец психопат, какъвто беше Иди Амин. Той ме увери, че когато стане министър-председател, основната му задача ще бъде да даде равни права на южноафриканските чернокожи и че всички демократични принципи, установени от сегашното правителство, ще бъдат запазени.
— Толкова ли сте глупави да взимате за чиста монета думите на един престъпник? — попита Лорън.
— Хирам Лусана е израснал в един от най-престъпните бедняшки квартали в страната ни — продължи търпеливо Дагът. — Баща му напуснал майка му и деветте им деца, когато Лусана бил осемгодишен. Не очаквам да разберете какво значи да сводничиш за кръвните си сестри, за да сложиш храна на масата, уважаема госпожице Смит. Не очаквам да си представите как се живее в жилище с пукнатини, в които са натъпкани вестници, за да предпазват от навяващия сняг, с преливаща тоалетна, защото няма вода, с армия от плъхове, чакащи да залезе слънцето, за да се нахвърлят на мършата. Ако престъплението е средство да съществуваш, тогава ти го прегръщаш с разтворени обятия. Да, вярно, Лусана е бил престъпник. Но когато му се е предоставила възможност да се измъкне от блатото, той я е сграбчил и е впрегнал енергията си в борба именно срещу обстоятелствата, които са го довели до това положение.
— Тогава защо се прави на бог в Африка? — попита предизвикателно Лорън. — Защо не се бори да подобри условията на живот на чернокожите в собствената си родина?
— Защото Хирам пламенно вярва, че нашата раса трябва да има твърда основа, от която да тръгне. Евреите гледат с гордост към Израел, вие, англосаксонците, имате богато британско наследство, докато нашата родина все още се бори да се издигне от нивото на примитивното общество. Не е тайна, че чернокожите, които населяват по-голямата част от Африка, безбожно са я съсипали. Хирам Лусана е единствената ни надежда да поведе чернокожата раса в правилна посока. Той е нашият Моисей, а Южна Африка е нашата Обетована земя.
— Не сте ли прекален оптимист? — вметна Лорън.
Дагът повдигна вежди.
— Оптимист?