В гласа на Дагът се долавяха нотки на страх, когато каза:
— Вие няма да посмеете да покажете тези снимки при разследване.
— Че какво имам да губя? Баща ми се готви да се пенсионира догодина. А колкото до мен, разпространят ли се веднъж тези снимки, вероятно ще трябва да разгонвам с тояга тълпата от половината секретарки в града.
— Егоистична свиня! — това беше от Фелиша. — Хич не ви интересува какво ще стане с Лорън.
— Интересува ме — отвърна кротко Пит. — Като жена тя ще се притесни много, но това ще е малка цена, с която ще плати за това Дагът да прекара няколко години зад решетките, където ще изработва регистрационни табели. А когато го освободят, ще трябва да си търси ново призвание, тъй като партията му няма да го приеме обратно в редовете си.
Лицето на Дагът пламна, той се наведе заплашително към Пит.
— Гадняр!
Пит вторачи в него поглед, който би смразил и акула.
— Конгресът гледа доста неодобрително на отрепка, която използва улични прийоми, за да прокара закон. Беше време, не много отдавна, когато планът ви щеше да успее, господин конгресмен, но днес на Капитолийския хълм има достатъчно честни хора, които ще ви изритат далече от границите на града, ако надушат тази работа.
Дагът се отпусна. Беше сразен и го знаеше.
— Какво искате от мен?
— Да унищожите негативите.
— Само това?
Пит кимна.
По лицето на Дагът се изписа подозрение.
— Наистина ли, господин Пит?
— Не всички плуваме в едни и същи помийни води, господин конгресмен. Предполагам, Лорън ще се съгласи, че за всички нас, засегнатите, ще бъде най-добре да потулим работата. — Пит отвори вратата и помогна на Лорън да слезе. — О, и още нещо: накарах Сам Джексън да се закълне, че ще запази в тайна вашата сделка с него. Не е нужно вие и приятелката ви да продължавате с изнудвания. Ако разбера обаче, че сте ме измамили, няма да ви се размине, мистър. Обещавам ви.
Пит затръшна вратата и се наведе до прозореца на шофьора.
— Готово, приятел, тръгвай.
Лорън и Пит проследиха с поглед отдалечаващата се лимузина. Когато тя се вля в движението, Лорън се надигна на пръсти и целуна Пит по бодливата му буза.
— Това пък за какво беше? — попита я той, усмихнат от удоволствие.
— Награда, задето ме извади от това гнусно положение.
— Пит пак се притича на помощ. За кой ли път ми се наложи да спасявам изпаднали в беда конгресменки. — Той я целуна по устните, без да се притеснява от любопитните погледи на минувачите. — А това е награда за теб, задето си игра на благородничка.
— Защо на благородничка?
— Трябваше да ми кажеш за снимките. Можех да ти спестя много безсънни нощи.
— Мислех, че ще мога да се справя — отвърна тя, избягвайки погледа му. — Жените трябва да могат да се справят сами.
Той я прегърна и я поведе към колата си.
— Има моменти, когато дори заклети феминистки имат нужда да се облегнат на мъжко рамо.
Докато Лорън се настаняваше на пътническата седалка, Пит забеляза малко листче хартия под чистачката на предното стъкло. Отначало помисли, че е някаква реклама и тъкмо щеше да го хвърли, когато любопитството му надделя и той се вгледа в него. Съобщението бе написано с четлив почерк:
Уважаеми, господин Пит,
Ще ви бъда много признателен, ако се обадите на този номер (555–5971), когато ви е удобно.
Благодаря ви,
Пит инстинктивно вдигна поглед и огледа оживения тротоар, с надеждата да зърне загадъчния куриер. Но напразно — в радиус от стотина метра имаше поне осемдесет души и всеки от тях можеше да е пъхнал бележката под чистачката му, докато той разговаряше с Дагът.
— Познаваш ли някой си Дейл Джарвис? — попита той Лорън.
Тя се замисли за момент.
— Нищо не ми говори това име. Защо?
— Май ми е оставил любовно писъмце — отвърна замислен Пит.
49.
През пролуките на товарния автомобил се просмукваше леден зимен въздух и пронизваше кожата на Лусана. Той лежеше по корем на пода на камиона с вързани ръце и крака. При всяка неравност на пътя главата му се удряше във вълнообразния метален под. Сетивата на Лусана почти не действаха. Качулката на главата му закриваше всичко и не му позволяваше да се ориентира, а въжетата пречеха на кръвообращението му и сковаваха тялото му.