- Ваше височество, посланик Ксеркс, чух, че искате да ни напуснете? - каза императорът.
- Не, ваше величество. Искам да разгледам по-добре вашата превелика империя и по-отблизо да се запозная с живота на вашите поданици. Един от хората от моята свита иска да отиде до Филипопол, за да се срещне с баща си, с когото не са се виждали от много време. Моля за разрешение да го придружа.
Този път за мое голямо учудване Теодосий се усмихна и каза:
- Добре, посланик. Отидете до Филипопол. Моят магистър милитатум Аспар и генерал Маркиан твърдят, че сте голям генерал и сте се прославили в много битки, водейки персийска армия. Скоро ще има война и боен поход до Рим. Искам да вземете участие в похода, за да разкажете на своя владетел шах Бахрам как аз, Теодосий II, се справям със своите врагове. Когато всичко за похода е готово, ще изпратим човек да ви повика. Марпалий ще уреди всичко - като каза това, Теодосий мина покрай мен, а след него и цялата му свита. Вътрешно ликувах. Бях постигнал това, което исках. Останах клекнал и щастлив, докато най-важните сановници в империята минаваха покрай мен. След това се изправих и веднага повиках близките си около себе си.
- Тръгваме утре - казах аз. - Не бива да се бавим нито ден! Още утре сутрин трябва да напуснем този град!
На другата сутрин, още в най-ранни зори, бяхме готови да тръгнем на път. Ние бяхме пет човека, но към нас се присъединиха Приск, Теодора и Флавий Мантан. Човекът имаше собствена свита, но пожела да тръгне с нас, за да имаме по-голяма сигурност срещу нападение на бандити. Вървяхме бавно и водехме приятни разговори. Аз в повечето време мълчах, слушах и мислех. Толкова нови неща бях научил в двора на василевса. След два дни влязохме в град Адрианопол (Одрин). Тук разбрахме, че срещу нас от Филипопол към Адрианопол се движи делегация на хуните. Флавий Мантан беше много информиран човек. Явно това му помагаше да оцелее във Филипопол. Според него в момента се водела борба на чия страна ще участват хуните в битката за налагане на Валентиниан на престола. От него разбрахме, че узурпаторът Йоан е изпратил именно Флавий Аеций да преговаря е хуните и Руа. Той щеше да се опита да включи хуните и тяхната конница на страната на Йоан. Към Константинопол пътуваше делегация, водена от някой си Едекон. Като чух това име, изтръпнах. Много добре знаех кой е Едекон. Но аз бях убил сина на Грот в Ктесифон, какво означаваше това? Това същият онзи Едекон ли беше? Как така беше жив? Сетих се, че Шушандук ми беше казала, че Едекон е останал жив, но тогава не бях повярвал. Замислих се, дали думите на гърците, че хуните не са хора, а демони, нямаше да се окажат верни? Дали той не идваше в престолнината на василевса заради мен? Дълго време мислих и обсъждахме с Бероес какво става. Така и не можахме да разберем. С Едекон в хунската делегация участваха римлянинът Констанций - изтъкнат юрист, когото Флавий Аеций преди няколко месеца бил пратил при хуните, и хунските дипломати Есла и Онегес.
Флавий Мантан твърдеше, че делегацията пътувала към Константинопол с искането василевсът да върне на хунския владетел всички воини, дезертирали от армията му. Руа се беше разгневил, че все повече хуни и военнопленници бягат и го предават, а след това биват приети в двора на императора като скъпи гости. Раздават им се имоти или им се дава добра военна служба. След последния случай, в който беше избягал Кодиса, Руа явно беше взел мерки да сложи край на всичко това.
Бях сигурен, че Теодосий нямаше да се съгласи да върне бегълците. Ако той направеше това, щеше да прекъсне доверието на бегълците в него и така да тръгне срещу себе си. Представих си как ще се почувства Кодиса, ако го върнеха обратно? Как ли ще се отнесат с него Руа, Бледа и Атила? Сигурно Едекон щеше да го убие още по пътя.
В Адрианопол цялата ни група беше настанена в една къща. Тя беше с голям вътрешен двор (атриум). Въпреки че беше голяма, ние едва се побрахме в нея. Наложи се робите и слугите на Флавий Мантан да спят в плевнята при животните. Таис и Теодора имаха отделна стая, при тях беше настанена и Нефертари. Аз, Бероес и Приск спяхме в друга стая.
Откакто старият аед ми беше споменал името на Бероес, не знаех какво да си мисля. Без да искам, отбягвах персийския маг. Постоянно мислих за това дали не е имало още един човек с такова име, който да е бил баща на този Бероес, когото познавах. Старият аед говореше за отдавна изминали времена, не можеше Бероес да го е подготвял за тумир. В същото време защо не! Ако Бероес не беше човек, а някакъв демон, защо да не е бил той?! Спомних си няколко намека и в Египет, и във Вавилон, че Бероес не е човек, а същество, живяло много по-дълго от един човешки живот. Самият той ми бе намекнал, че може би е Хермес Трисмегист. Тогава не бях разбрал нищо, сега се връщах и като че ли започвах да осъзнавам нещата по нов начин. Всички тези въпроси ме караха да страня от мага.