Двамата с Бероес решихме да не бързаме и да останем в Адрианопол няколко дни, за да може хунската делегация да замине и да не се срещнем по пътя. През това време предупредих моите спътници Орест, Сиджими и Олджибай да не напускат къщата и никъде да не излизат.
Една вечер, след като хапнахме добре, аз, Приск и Бероес останахме на масата, където се хранехме. Останалите се прибраха по стаите и си легнаха. Сиджими и Орест бяха потиснати от това, че не бива да напускат къщата, тук обаче нямаше вино и така, недоволни и мрънкащи, се прибраха в стаите си рано-рано да спят. Ние тримата останахме.
- Отче Бероес - казах аз, - вие ми казахте, че всеки истински човек трябва да бъде писател. Какво искахте да кажете с това?
- Писателите са върхът на човечеството. Те събират в себе си и своите съчинения всичко най-ценно. Писателите трябва да знаят всичко за хората, за техните взаимоотношения и да ги изразяват. Всяко съчинение е сгъстен живот. Преди това животът е бил прекаран през опита на писателя. Той го е пречупил през себе си и това, което описва, не е просто живот, а описание на есенцията на живота, рафинирана през него самия.
Думите на Бероес бяха толкова силни, че отначало ми беше малко трудно да вникна толкова бързо в тях. Виждах интереса, с който Приск слушаше Бероес.
- Всяко общество - продължаваше да говори магът - има нужда от хора, които да са връзка между хората и управниците. Така в своите съчинения авторите казват на управляващите какво искат хората и те са техният глас. В същото време писателите пишат така, че да насочват хората как трябва да живеят, какво е правилното мислене, какъв трябва да бъде моралът и много други такива. Обществото се нуждае от писатели, те са толкова необходими, че без тях не може. Обществото не може да съществува без писатели.
Всички писатели, които познавате и сте чели, са такива. Те са социални писатели. Каквото и да пишат, е все за това. Такива хора, дори да не осъзнават това, обслужват обществото и са негов рупор и бич. Някои от тях дотолкова се забравят, че започват да стават диктатори. Писането дава власт, писането опива.
- Аз не съм съгласен - каза изведнъж Приск. - Може човек да си пише за нещо друго.
- За каквото и да пише човек, колкото и да ти се струва незначително, то обслужва хората. Мога да ви кажа как можете да разберете това.
- Как? - развълнуван попита Приск. Виждах колко много младият библиотекар се вълнуваше от думите на мага. Личеше си, че той е мислил много върху това, което говореше Бероес. Аз пък си спомних, че една от задачите ни, за да отидем от Персия в Египет, беше да пренесем част от библиотеката от Вавилон и Ктесифон в Александрия. Бероес беше човек, който имаше отношение към книгите. Той познаваше водачите на библиотеката в Ктесифон и жреците на библиотеката във Вавилон. Той беше говорил с Давос, последния ръководител на Александрийската библиотека, но се беше познавал и с Теон - бащата на Хипатия и предпоследен старши библиотекар на Александрия. Случайно ли беше това, че сега Бероес говореше на Приск - новия библиотекар на Константинопол? Едва ли. Вече бях сигурен, че Бероес ме бе избрал само за да може да каже тези неща на Приск. Дали той не беше нещо като Старши библиотекар на света? Вече знаех за борбата между библиотекарите и жреците, можеше ли Бероес да не е жрец, а да е Старши библиотекар? Той ли беше Старшият тумир, както ми бе казал аедът?
- Всеки, който е решил да пише, трябва да знае следното нещо. Всеки човек пише и изписва само и единствено себе си. Аз съм човек, който не се интересува от обществото, социалното и от държавите.
- Това не е вярно - намесих се аз. - Вие сте ми говорили за Скиталците. Нали те правят точно това? Те управляват света. Те решават кой владетел да се възкачи и кой да падне от власт, те подкрепят тази религия срещу онази. Това означава, че те управляват. Как може да управляват, ако не са социални?
- Всъщност тези хора, които познават само социалната страна на човечеството, които разглеждат хората като общество и виждат само тази негова част, не могат да управляват. Дори да са владетели, те са роби на собственото си мислене. Те са ограничени и не могат да видят нищо извън това, което познават. Скиталците могат да властват, защото са извън социума, защото са асоциални, но в повечето случай те не се нуждаят от това. Те са надскочили всички тези граници. Аз съм човек индивидуалист. За мен най-важно е всичко, което се случва в мен. Аз осъзнавам, че човекът е най-важното нещо в света. Не човечеството, а човекът. А човекът, наречен Бероес, е най-важен за мен. Каквото и да правя, с каквото и да се занимавам, никога не забравям това. Като индивидуалист аз се интересувам от хората, които винаги, когато пишат, не забравят, че те са най-важните. Не тези, които пишат, все едно са последна инстанция и в техните думи са събрани всички идеи на обществото. Мен ме интересуват хората, които пишат за вътрешното си Пътуване, за изследване на собствените кътчета на душата си. Такива писатели според мен трябва да има. Освен социалните писатели, скоро трябва да се появят и писатели на Вътрешния Път, тези, които пишат и говорят за вътрешния свят на хората. Те няма да пишат за философия и религия, няма да задоволяват ниските си страсти, като пишат за любов, чувства, войни. Тези писатели ще пишат за вътрешното си Пътуване. Те ще са над останалите.