Слушах Бероес и разбирах как той насочваше Приск към това, което трябваше да прави.
- И никога не бива да се забравя, че всеки читател всъщност е писател на това, което чете. Каквото и да напишеш, колко и да бъде близко до Бог или до реалността, всеки човек ще го прочете по собствен начин и ще навлезе в текста само до там, докъдето му позволяват силите и възможностите. И най-доброто писание може да бъде извратено, така както и всеки свещен текст може да бъде използван за мерзки дела.
И не бива да се отчайваш, когато напишеш най-хубавата си книга и разбереш как са я разбрали читателите! Не бива да се отчайваш!
Запомни - каза Бероес и вече гледаше Приск право в очите, - всеки писател е читател на собствения си свят! А всеки читател е писател на това, което чете! Човек не може просто да чете и да приема, той отново пренаписва всичко, което чете, и го чете по свой си начин, който често има много малко общо с написаното от писателя. Точно затова е възможно една и съща книга да четеш много пъти и всеки път да я разбираш по различен начин, в различна дълбочина. Това става, защото се променяш ти, който четеш. Написаните букви си остават същите. Най-важното обаче е и читателят и писателят да са творци на собствения си свят.
Тук реших да се намеся и казах:
- Писателят е творец и е подобен на Бог. Той твори една различна, собствена Вселена, равна на тази, сътворена от Бог.
- Това е светотатство! - каза Приск.
- И така да е, важна е истината - отвърнах му аз.
- Социалните писатели са в оковите на социума и на собствените си демони. Всеки социален писател пише, за да бъде известен. Повечето от тях могат да станат значими и получават уважение само по този начин. Освен това, да пишеш е власт. Тя ти позволява да въздействаш и да караш хората да правят това, което искаш. Всички социални писатели са оковани от собственото си ниво и разбиране. Те участват в едно съглашение със социалните читатели. От друга страна един типичен „социален читател” точно от това има нужда - да му бъдат представени лесни и достъпни описания, чрез прости и еднозначно-определени правила (рецепти). И всичко това да е описано чрез разбираемите за такива читатели социално-приети правила, изразни средства и символи.
Човек, който трябва да пише по моя начин и да бъде несоциален или индивидуален писател, ще се сблъска с един проблем. Той трябва да пише с думи, а думите са измислени за общуване между социалните хора.
- Как тогава с думи да се напише нещо, което не би могло да бъде написано с думи? - попита Приск.
- Може със сила - казах аз, като се сетих за орендата.
- Прав си да зададеш този въпрос. Това е странното. Езикът и словото носят линейно-последователен характер, защото мисленето на социалните хора е такова. Когато човек говори, пише, слуша, това са последователни моменти във времето. Проявено от особеностите на ума на социалния индивид, езикът е в точно съответствие с него. Когато се пише за духовното израстване, трябва да се пише или с притчи, или по някакъв начин чрез силата, или интуицията, или да се пише не така, както искат социалните, а така че да се вдигне нивото на човека и той, чрез нивото си, да започне да разбира. Така че или трябва да се пише около нещата, или да се пише какво нещото не е. Това са двата начина.
Докато слушах всичко това се сетих за разговорите си с Давос. Той и всички писатели гностици бяха мислили за това, за което сега разказваше Бероес. За пръв път обаче чувах нещата така ясно изразени.
След това Бероес замлъкна за известно време, а после продължи:
- Има някои отношения, за които искам да разкажа.