Когато имаме съотношението социален писател - социални читатели, много важна е групата. Социалните хора затова са социални, защото имат нужда да съществуват и са зависими от дадена група. Тяхната слабост ги кара да се групират, за да бъдат по-добре защитени. По този начин обаче те сами се отказват от свободата си и живеят в условия на ограничена свобода.
- Няма такова нещо като „ограничена свобода”. Ние знаем това. Свободата или я имаш, или не - казах аз. Всъщност исках да кажа: „Ние, българите, много добре знаем това”, но се усетих и се спрях.
- Знам, знам, че е така - каза Бероес. - Социалните хора обаче не мислят така. Дори когато участват в социума, те смятат, че имат свобода и цял живот поддържат тази илюзия.
Когато социален писател пише за социални читатели, има пълно съответствие и се получава нещо като договор. Писателят дава това, което се иска от него, а читателите получават това, от което се нуждаят. Тогава има съответствие в цялата тази верига. Авторът предава своята социална идея, чрез средствата на социално-формираното общуване - езика и словото. Социалните читатели са точният приемник и източник на цялата верига - „заявените промени” и групови потребности са онова, което е своеобразният „импулс”, задействащ цялата схема.
Спомнете си, че всеки социален писател е и социален читател и ще разберете сложността на това, което се получава.
Друго отношение между читател и писател е, когато имаме индивидуален писател и индивидуален читател. Това е най-странното съотношение. Индивидуалният читател не се нуждае от водач и от наставления, той няма нужда да научава каквото и да е за света. Ти ще попиташ: „Защо тогава чете?” Той не чете, за да научи нещо ново, както и да повиши нивото си на духовност. Единственото, което той прави, е да търси следи. Следи на хора като него. Тези следи остават в текстовете на книгите и там са най-лесно различими. Човекът, достигнал ниво и духовна будност, не чете по начина, по който четат останалите хора. За него няма никакъв смисъл да чете, той обаче го прави и това е най-странното нещо. Да пишеш за такъв човек означава да описваш себе си. Писателят, пишещ за индивидуално четящи, не е обикновен писател и човек. Едно е да пишеш за хора, търсещи истината, борещи се за духовното си развитие, за такива копнеещи за знание, търсещи потвърждение или искащи да научат някаква „истина”, друго е да пишеш за човек, който не желае нищо от света, който е достигнал до духовното си освобождение. Много хора грешат като смятат, че са големи писатели, защото пишат за хора, желаещи да постигнат ниво в духовността си. Такива не бива да забравят, че са най-обикновени социални писатели, защото пишат за „малки хора”. Този, който пише за будни хора, знае, че не пише за никого. Той просто описва себе си, четейки се, защото това е част от същността му. Друга цел и стремежи той не може да има. Той описва себе си заради себе си, а не заради някой друг. Когато имаме индивидуален писател и читател, всъщност нямаме четене в общоприетия смисъл. Това е нещо особено. При него душите на двамата се преплитат и сливат в едно същество, те се четат взаимно и в същото време се описват. Те се оглеждат един в друг, като служат за огледало на другия. Индивидуално четящите никога не могат само да четат. Докато правят това, те винаги описват себе си. Те носят Пътя си със себе си и не могат просто да четат. Те са като мелници, които смилат и премилат прочетеното и винаги го прекарват през себе си. Такива хора четат много внимателно, те избират книгите, които разгръщат. Всичко, до което те се докоснат и което прочетат, го превръщат в свещено, то става част от техния Път, живот и легенда. Това е нещо повече от медитативна и религиозна практика.
Ето и третото възможно съотношение: индивидуален автор - социален читател. Социалните читатели преиначават думите на индивидуалния автор. Те ще сведат неговите идеи до познати за тях идеи, така че това, което той иска да им каже, да стане безопасно. Тогава те ще разберат само много малка част от думите, а останалото ще преиначат.
Последното съотношение, социален автор - индивидуален читател, не може да съществува, защото индивидуалистите са единици, те излизат от социума и са го надраснали. Автор, който е социален, няма какво да им каже и те няма какво да прочетат в неговите думи. Той е на по-ниско ниво от тях и дори много вещо да опише социума, не може да предизвика интереса им.
- Дядо ми наричаше това „матрица” - вметнах аз, защото ми се стори подходящ моментът.
- Добре - каза Бероес, - дори много красиво и вярно да опише матрицата, дори да разкаже красива и значима социална история, за индивидуалния човек, този надрасъл матрицата, това няма да бъде интересно, защото той е излязъл от матрицата и се бори с нея.