Духовното развитие и темата за осъзнаването на всеки човек са валидни само за индивидуалните хора. За да разреши проблема с общуването между индивидуалните автори към социалните читатели, се намесва социалният писател, който служи за нещо като преводач и схемата придобива следния вид: и така всеки индивидуален писател преминава през социални писатели и чак след това достига до социалните читатели. Това се вижда най-добре при духовните учители. Повечето от тях не са записали една дума, а винаги се е намирал един от техните ученици, който уж да запише думите им. Така са написани повечето свещени книги. Именно това са направили евангелистите, които записали делата и думите на учителя Исус.
При тези думи Приск трепна, но нищо не каза.
- Това междинно звено служи за изравняване на потенциала, което става за сметка на това, че част от освободената енергия остава именно при преводача под формата на „награда”. В този случай, като междинно звено, той написва слово, което е форма на „социална интерпретация” на написаното от индивидуалния автор и ако внимателно е усетил „социалното търсене”, ще съумее да предложи идеи точно в съответствие с него. Но по този начин съдържанието се подменя и смисълът се трансформира в съвсем други цели. Това лесно може да се забележи в четива, в които всеки абзац съдържа послания от рода: „трябва!”, „да спасим”, „силата”, „красотата”, „любовта”, „вината”, „закона”, , другите”, „ние”, „нещастие”, „страдание”, „свободата”, ,да отхвърлим”, „святост”, „традициите”, „историята”, „правилно”, „морално”, „истина”, „Зло”, „страх”,, Добро” и т.н. Все понятия, които имат елементарна и единствено обществена значимост, но са изпразнени от съдържание извън социалния контекст.
Така, освен религиозните, се появяват и езотерични текстове, които приличат на духовност, но са кухи отвътре. Ето защо индивидуален писател не може да пише и да достигне до съзнанието на социалните хора. Социалните същества не могат да живеят без вяра в нещо. Това е известно на знаещите хора, Откакто човек съществува.
Вие трябва да помните, че чувството за свобода е различно от свободата, чувството за истина е много различно от понятието истина и всъщност от истината!
Разговорът ни завърши. Макар да се прибрахме в стаите си, аз продължавах да мисля за този разговор. Приск също беше умислен. През следващите дни нищо не се промени. Пътят ни до Филипопол продължи точно седмица. На седмия ден пред нас, насред широкото равно поле, в което се стелеше знойният въздух, „изникнаха” няколко възвишения. Те бяха не много големи, все едно излизаха от земята като огромни гъби, които още не са се разпукали и разтворили. От спътниците си разбрах, че ги наричат тепета. Върху някои от тях се виждаха стените на яка крепост. Вървяхме бавно към града. Оттук той изглеждаше като кацнал на остров сред безкрайната равнина. Всъщност равнината не беше безкрайна. От лявата ни страна се извисяваха полегатите дебри на планината наречена Родопа. Вече бях чувал много пъти това име. Родопа беше едно от най-мистичните места в света според всички, които ми бяха говорили за нея. От дясната ни страна се извисяваше друга планина. Тя беше много по-висока от Родопа. Докато се движехме из долината, имах чувството, че Хем (Хемус), така се наричаше планината, е като стена от северната ни страна. Така Филипопол се намираше между тези великани, по-близо до Родопа планина.
- Чуден град е Филипопол - каза Флавий Мантан, като се приближи към мен. Аз седях върху гърба на Парвати и се бях спрял от възхита пред града.
- Чудно е мястото, върху което е построен - казах аз.
- Това е най-старият тракийски град - каза Флавий Мантан.
- Не, мнозина автори смятат, че това е най-древният град в света. Води се спор дали Дамаск, или Филипопол е по-древен. Тук са живели хора от най-древни времена. Това е уникално разположение, тепета, които осигурявали защита, плодородната низина е изхранвала жителите му, а реката Хеб (Хебьр) давала вода на гражданите му както за пиене, така и за напояване. Филипопол е много по-древен от Атина, Константинопол и Адрианопол. В сравнение с него Александрия и Рим са пеленачета. Тук е имало селище, Откакто по земята има хора. Мнозина смятат, че точно тук е бил раят.
През града минава един от главните пътища, пресичащи тази част на света - Виа Милитарис. Филипопол отговаря на всички изисквания, за да бъде голям град. Има река, естествено е защитен от тепетата, доведена е вода от планината и е естествен център на цялата тази широка равнина.