Ученикът на Орфей, легендарният Лин, наредил своя учител като пръв сред писателите. Той нарекъл Орфей най-велик сред разказвачите и го славел повече като разказвач, отколкото като музикант.
За орфиците ще ви разкажа по-подробно друг път.
Друга филия живее съвсем близо до нас. Виждате ли онези тепета вляво?
Там имаше две тепета. Те бяха ниски и полегати. Кимнах в знак на съгласие.
- Едното се нарича Петра, което на гръцки означава камък10, другото тепе зад него се нарича Лаута. Там живеят тези, които наричат себе си родопеи. Всички тези фили са филипополийци, но с различен произход. Нашият град винаги се е управлявал от съвет на филите и от владетел, избран от него.
Евмолпийците живеят на Трихълмието, има още еврийци, кръстени на реката, която някога се е наричала Еврос. Еврос или Хебър (Марица) е дала името на целия континент. Отначало Европа се наричало само поречието на река Еврос (Марица) и особено около нейната делта. Днес от Босфора до Херкулесовите стълбове (Гибралтар), цялата тази земя се нарича Европа. Първите европейци обаче и първата земя, наречена Европа, били именно тук. Освен тези филии, има и филия на артемидийците, които почитат Артемида, на асклепийците, от които произлизат най-добрите лекари, филия на адрианейците.
Всяко племе има свой водач архонт, който се нарича филархос и изпълнява граждански и религиозни задачи. А над всички тях стои кмет, който се нарича политархис.
Както сам виждаш, във Филипопол се почитат почти всички божества. Аполон - на хълма на кедрите, Херакъл, Асклепий, Артемида, Евмоплиас, Орфей, Арес. Нали знаеш, че Арес - богът на войната при гърците, този, когото римляните наричали Марс, е имал тракийски произход? Това показва колко силен бил бойният дух на траките.
Спомних си, че скитите бяха нарекли своя бог с име, което не се беше запазило и до нас бе достигнало като „Арес“.
Това име го беше дал Херодот, за да го свърже с гръцките божества. Означаваше ли това, че Арес и Тангра са един и същ бог? Не беше ли Арес по-силен от Тангра, след като светът бе научил за нашия бог и го наричаше с това име? Ядосах се на себе си. Къде беше днес Арес? Арес го нямаше! После обаче се замислих и за нещо друго. Къде беше днес Тангра? Българите вече ги нямаше. Българите познаваха и славеха Тангра. С тяхната гибел беше изчезнал и той. Доскоро бях обвинявал Тангра, че той е виновен за нашата гибел. Можеше ли да е така, след като с нас от света изчезваше и той?
- Един бог обаче в течение на времето изместил всички тези божества и станал главен покровител на игрите. Това бил Хермес. Траките-беси били прикрити във вярванията си, мистичен народ със специално отношение към мистериите. Те непрекъснато общували с божествени сили и никой непосветен не можел да разбере вярванията им. Ненапразно античните гърци, народ твърде безбожен, обвинявали траките в безбожност. Те правели това не защото бесите били такива, а защото не можели да разберат вярата им. Бесите приели Делфийските игри така радушно, защото смятали себе си за твърде близки до Делфи. Те също живеели в близост до светилище и оракул. Там, в Делфи, Аполон бил главният бог, а тук - Дионисий, или както траките го наричали Сабазий. Всичко това - и мистериите, и начинът им на живот, и непрестанното общуване с велики сили, накарало траките във Филипопол да приемат Хермес като главен бог на игрите в града им. Той изместил и Херакъл, Арес, дори Зевс. С това траките искали да покажат своята привързаност към мистериите.
Отново бях чул името на Александър Велики, затова реших да попитам:
- Значи градът не е основан от Филип, този, който нарекохте Аминта?
- Не! - остро отвърна Приск. - Градът е основан много преди това. Още преди да бъде наречен Филипопол, той, както ти казах, е имал две имена - Пулпудева и Евмолпия.
Слушах думите на младия историк, но си мислех за това, че през цялото време името на македонския владетел ме преследваше. Като някаква сянка той ме следваше или може би аз се движех по неговия път, но наобратно. Ето, сега бях дошъл тук, в Тракия, и отново чувах името му и това на неговия баща. Имаше ли някаква връзка между него и мен? Инстинктивно спуснах дясната си ръка и опипах ръкохватките на двата меча.