В разговора с управителя на дома и прислужниците взеха участие и Приск и Теодора. Те си припомняха неща, случили се преди време, и се смееха, като понякога повишаваха глас, за да уточнят нещо, за което единият си спомняше едно, а другият друго. Аз останах в стаята си с Бероес, магът обаче беше изморен и си легна рано-рано. Станах, приближих се до вратата на стаята на Татул и тихо потропах. Отвътре чух подканящия глас на гъркинята и внимателно и тихо влязох вътре. На вратата ме посрещна Нефертари, колко пораснала беше тя! Египтянката беше облечена като нас и се усмихваше свенливо, но зад детското лице вече прозираше жената. Може би тя ми изглеждаше толкова зряла, защото имаше матова кожа. Знаех, че египтянките, както и индийките, раждат много по-млади от жените от другите народи. За това вина имаше топлият климат на Индия и Египет. Като погледнах Нефертари, мъжът в мен като че се пробуди. Египтянката, макар висока и слаба, се бе превърнала в жена през дните на нашето пътуване. Аз забелязах това едва сега. Може би не бях открил тази разлика, защото досега винаги я бях виждал в компанията на по-възрастни и зрели от нея жени. Топлината, която се разля из корема ми, ме накара да си спомня Керка - сестрата на Кодиса, с нейния пламенен нрав и рижата й коса. Амазонка! Тя беше амазонка! Това събуди някакво желание да я опитомя, да я имам. Това беше нещо дълбоко вкоренено в мен. Керка беше истинска жена, номадска жена, нежна и красива и в същото време дива, волнолюбива и жилава. Тя можеше да ражда и щеше да брани рожбата си като лъвица. Сестрата на Приск също ми харесваше, и тя имаше рижа коса, но беше много по-нежна. Теодора ме привличаше със своята слабост и нужда да бъде защитавана, тя беше нежна и чуплива като стъклена фиала с тънки стени. Колко различни бяха двете жени. Макар на външен вид да си приличаха, колко различни части от моята душа вълнуваха. Коя ми харесваше повече? Теодора ме привличаше, но я възприемах като малко беззащитно дете. Тя беше типична западна жена. Тя можеше да ми бъде метреса, матрона и майка на децата ми, но тук. С Керка бих препускал в степите, бих воювал рамо до рамо. Керка бих имал за жена, но и за приятел. Керка би възпитавала децата ни като степни воини. Гледах Теодора, но пред очите ми беше Керка. Колко различни щяха да бъдат децата ми, ако бяха от Керка или от Теодора!? Тази мисъл ме накара да се сепна. А Таис? Какво ставаше в последно време с нея? В Константинопол бях оставил атинянката и тя беше прекарала по-голяма част от времето в компанията на императрицата Елия Евдокия. Императрицата й бе направила няколко подаръка - златни украшения, които понякога Таис слагаше върху хитоните си. Златото много подхождаше на бялата кожа на атинянката и Подчертаваше „златото” в косите й. Погледнах към Таис. Тя седеше върху красив стол и решеше косата си. По скоро Нефертари разресваше косата й, а Таис й помагаше. Колко красива беше Таис! Атинянката изглеждаше, че се е съвзела от всичко, което й се бе случило в Египет и сигурно го беше забравила вече. Гледката на двете жени беше толкова красива, че излъчваше спокойствие и хармония. Седнах на малка табуретка, далеч от леглото и прозореца, и се загледах в тях. Двете жени не се смущаваха ни най-малко от моето присъствие. Те продължаваха своето занимание все едно свещенодействаха. Макар да бях далеч от тях, можех да усетя миризмата на сухо сено и много нежен парфюм, който се носеше из стаята. Стоях и гледах всичко това и се чувствах толкова щастлив и спокоен. Наблюдавах Таис, чието съвършено голо тяло се виждаше под лекия отпуснат хитон. Стаята на Татул беше осветена с четири-пет светилника и беше много светла. Тези светилници обаче позволяваха да огледам телата на двете жени. Тялото на Нефертари също прозираше под дрехите й, когато минеше пред светилник. Съзерцавах двете жени и божествена наслада се разливаше по тялото ми. Отвън чувах гласовете на Орест, Теодора и Приск и бях благодарен, че Теодора не беше тук. Едва ли в присъствието на рижата жена бих се чувствал толкова спокоен. Наблюдавах Нефертари, която отначало решеше косата на Таис, после поднесе към нозете й леген с топла вода и се зае да мие краката й. Тази гледка ме караше да се отпусна и да мечтая. Колко красиви бяха двете жени. Таис с бяла кожа и руса коса и Нефертари с медна, мургава кожа и тъмната си гарвановочерна коса. Колко различни и в същото време красиви бяха те! Таис беше златото, тя беше светла и със завършени женствени очертания и красотата на зряла жена. Нефертари беше желязо, тъмна и твърда, млада, незавършена като жена, но пълна със сила, гъвкава и девствена. Тя беше като току-що узрял плод, може би малко стипчив и недоузрял, но сочен и примамлив.