Мисълта, че пред мен стоят жените, които са достатъчни, за да създадем тримата съвършеното творение на Бог, ме зарадва, но в същото време се сетих за огнените коси на Керка и Теодора. Днес вече знаех, че освен жени с руса, кафява и черна коса има и жени с огнени коси. Те ме привличаха.
Защо към Таис и Нефертари например не се присъедини Керка или Теодора? Дали обаче жените можеха да са повече от две? Защо не. Сетих се за схемата. Там от Бог се бяха отделили две същества. Едното беше Адам, който се състоеше от Адам и жена - Ева, Лилит беше съставена от две женски същности. Значи за церемонията може би трябваше да има четири човека - три жени и един мъж. Тази мисъл ме зарадва и ме накара отново да се отпусна и да се загледам в това как египтянката миеше краката на атинянката. Дългите й гарвановочерни коси се потапяха във водата в легена, изящните й пръсти докосваха тънките бели глезени на Таис.
Три жени и един мъж. Русата Таис, тъмната Нефертари и рижата Теодора; гъркиня, египтянка и тракийка. Стана ми толкова приятно при тази мисъл. В същото време се притесних. Щях ли да мога да се справя с такова нещо? Дали три и повече жени нямаше да развалят идеята на Шушандук? Това щеше да бъде много по-близо до идеята на номадските народи един мъж да има няколко жени. Това гърците наричаха полигамия.
Шушандук обаче не говореше за обикновена полигамия. Не ставаше въпрос един мъж просто да има няколко жени. Тя ми беше разкрила идеята за едновременната, свързваща любов между тях. Един мъж с няколко жени, но заедно.
Светът беше предимно полигамен. Такива бяха всички степни народи, китайците, индийците и персите бяха полигамии, такива са били и гърците, и римляните. Макар римляните, особено след приемането на християнството, да имали по една официална жена - матрона, държали още жени и отделно спели с прислужниците и робините си. Те имаха понятия като държанка, тоест жена, с която живеят като с жена си, но незаконно, имат любовници за по-кратки и мимолетни връзки и проститутки, с които задоволяват само плътските си желания. Ето докъде водеше стремежът всяка жена да има мъж само за себе си. Това лицемерие било насадено от евреите, които наложили своята моногамия над света. В моногамията имаше нещо неестествено. Един мъж и една жена. Това правеше жените слаби, защото мъжът започваше да иска всичко само от една от тях. Отначалото мислех, че това ще въздига жените. Като жрец на Богинята майка отначало това ми се беше струвало по-добро за тях, но после осъзнах, че така се увеличаваше неравенството между мъжете и жените. Когато мъжът лъжеше, че има само една жена, това засилваше лицемерието и лъжата. Истината във всеки случай бе по-добра от лъжата. Полигамията властваше над света и беше много по-естествена и честна.
Замислих се още веднъж за идеята всеки мъж да си има само една жена. Светът, преди християните да разпространят моногамната идея на евреите, е бил изцяло полигамен. Всъщност и при българите понякога се срещаше един мъж да живее с една жена, но това беше от бедност или поради болест. Тази еврейска измислица обаче днес, благодарение на християните, се налагаше в света. Тук на запад дори се смяташе за морално да имаш само една жена. Ето защо западните мъже бяха толкова нещастни и отдадени на вярата си. Индийците, персите, арабите сигурно никога нямаше да приемат такова нещастие. Моногамията щеше да си остане измислица на западните хора, докато един ден не осъзнаят, че са нещастни само с една жена.
Колкото и да бе странно, именно евреите бяха наложили моногамията, а точно на тях бог бе посочил пътя в това, че трябва да имат най-малко две или три жени, ако искат с всеки акт на любов да повтарят божествения акт на Сътворението. Точно Шушандук, която беше еврейка, ми бе разкрила тази тайна. Сега започнах да разбирам. Когато един мъж има само една жена, това не може да бъде божествена любов. Мъжът и жената са недостатъчни, за да се получи това, за което ми бе говорила малеке. Когато хората са двама, те се обръщат един към друг и се обсебват. Тогава няма как да има друго напрежение между тях и те се отдават взаимно. Няма как обаче да се преборят с ревността и егото си. Хората трябваше да са най-малко трима. Двама души можеха да бъдат един с друг само по социалния, матричен начин, истинска любов можеше да има само между трима и четирима. Когато бяха само двама, те веднага се превръщаха в съпруг и съпруга, вкопчваха се един в друг и загубваха целостта си. Това, че мъжът имаше повече жени, също не означаваше, че той е с тях по начина, по който Шушандук ми бе разкрила. Мъжът можеше да бъде с всяка една от жените си поотделно и дори когато са заедно, те можеха да се проникват взаимно, да се нараняват и да се опитват да запълнят наранените си части. Тримата трябваше да са завършени и големи, да се обичат и да искат да бъдат заедно.