В християнството, вместо на Богинята майка, се покланят на Дева Мария. Те използват Девата, за да изразят преклонението си към женското начало.
Това обаче е потиснат и много контролиран култ. Те дори не са признали правото на жената да се докосне до Бог. Според техните писания тя забременяла, без да е била с мъж и без да има правото дори да се докосне до Бог, а от тук и да го опознае. Култът към Дева Мария избутва още повече жената назад. Това не е истинска жена, а някаква пародия, някакво уродливо изчадие, родила без да познава мъж и Бог.
Замислих се, защо в християнството се налагаше нещо, което беше очевидно невярно, че Мария е забременяла чрез непорочно зачатие? Дали с това те не искаха да покажат, че тя е Лилит, защото още не е била Ева? Дали не се опитваха да приближат Девата до Лилит? В същото време обаче с това показваха, че Лилит е контролирана, че същността й е уловена и е превърната в Ева, преди още да е била изразена като Лилит, а след като е Ева, тя повече никога няма да бъде Лилит.
Чак сега прозрях някои постановки в християнството и разбрах, че нищо не бе случайно. Зад очевидно налудничавото твърдение се криеше много символика и тя беше дори по-важна от това, което бе казано в Библията.
Ето как в християнството възприемаха Лилит. За тях тя беше Сатаната, те искаха да покажат, че е имало поне една жена, която е родила дете непорочна, чиста и свята. В живота си тя е била само и единствено Ева. Единствена. Това всъщност означаваше, че християните все пак признаваха победата и доминацията на Лилит. В същото време мислех за това, че щом за Девата се твърдеше, че е единствена, този опит да се задуши Лилит всъщност показваше безсилието на християните. Те признаваха, че това повече нямаше да се случи и от този момент всяка жена можеше да бъде свободна и да чувства в себе си Лилит и Ева. Това обаче можеше да стане само при наличието на чувство за вина. Християните признаваха безсилието на идеите си, но покриваха всичко с наметалото на срама и безчестието. Мъжете караха жените да се чувстват виновни. По този начин те ги низвергваха още повече и ги отдалечаваха от себе си. Но християните не постъпваха така само с жените. Те го правеха с цялото човечество. Такова нещо представляваше и тяхната идея за трижди прокълнатото човечество. Така вината и чувството за малоценност се хвърляше и над всички хора.
Сатаната (Лилит) живее в ада. Земята е адът. Повечето хора живеят в ада, но Лилит можеше да ги отведе в рая (Едем). Лилит някога беше направила така, че Адам и Ева да бъдат прокудени от рая, само тя можеше да ги върне обратно там.
Нефертари привършваше грижите за Таис, виждах умората по лицата на двете жени. Аз също се почувствах уморен. Извиних се и напуснах стаята им. Дали отсъствието ми щеше да направи впечатление на Таис? Дали атинянката щеше да се запита за причината за странното ми поведение? Дали тя не беше очаквала да остана в ложето й през нощта? Не знаех. Орест и компанията му все още се веселяха шумно около масата. Отидох при тях. Седнах на единия й край. Хората не ми обърнаха никакво внимание. Те бяха обсебени от спомените си и се намираха под влияние на изпитото вино. Гледах Теодора и си мислех за моите си неща. Момичето беше много красиво и бях благодарен, че не забелязваше погледа ми. Изпаренията от виното бяха толкова силни, че ми се струваше, че като омара се стелят на масата и ни пречат да се видим.
Когато си лягах, компанията все още се веселеше около масата.
На другия ден се разходихме из града. Орест искаше да останем още няколко дни, а после да се преместим във вилата им, която се намираше съвсем близо в западна посока, в подножието на тепето Кендрисос.
Обикаляхме града и се възхищавах на красотата му. Филипопол наистина беше приказен град. Агората се намираше в равното между тепетата. Тя беше облицована с бели камъни, които, огрявани от слънцето, искряха. Едната й страна представляваше висока колонада, украсена с множество скулптури на древни антични божества. На централно място бе построена сграда, която Орест нарече амфиктион, в нея се събирали всички владетели на траките. Това било нещо като общо събрание на траките и тук те решавали проблемите, възникнали между тях.