До тази сграда имаше друга, която Приск нарече севастион. Тя беше нещо като храм и имаше пряка връзка с амфиктиона, но тук владетелите признавали първенството на цезара в Рим. Тези сгради били издигнати от римските императори специално за тази цел. Първожрецът на храма се наричал тракархис. Амфиктионът бил спомен от времето, когато траките били свободни и независими. Тук на агората имаше още много красиви сгради. Орест обаче искаше да ни покаже нещо друго. На изток от агората имаше още една агора, която беше не по-малко величествена.
- Какво е това? - попитах аз.
- Това е темносът на Филипопол - гордо отвърна Орест. - Всеки град има място, което е свещено, там се издигат храмовете на боговете. Филипопол има много храмове, разположени по тепетата, но тук са събрани всички храмове ведно. Тук гражданите могат да поднесат своите дарове на всички божества.
- Това не е ли богохулство? - попитах аз.
- Да! Сега, когато сме християни, смятаме така, но преди е било нормално.
- Защо филипополци не са разрушили храмовете на езическите божества? - попитах аз.
- Тук винаги са живели хора от всички народи в мир, както помежду си, така и с религиите си. Може би затова все още храмовете на различните гръцки, тракийски и римски божества са един до друг. Разбира се, имаме и много християнски храмове, най-голямата, епископската черква, носи името „Севериан и Мемнос”.12 Дори тук, във Филипопол, е построена първата синагога извън Обетованата земя.13
Орест ме заведе да видя одеона, това беше малка сцена, подобна на тази на театъра, но която при нужда можеше да се закрие с платнище и насядалите хора да се предпазят от дъжд или студ. Там се събирали философи, учени и граждани, които говорели по всякакви въпроси. Разгледахме казармите, това бяха много постройки около отделен площад. От двете страни имаше голям площад, на който се провеждали парадите и проверките на воините, както и перистил с красиви фризове. До казармата се намираше асклепиона. Освен храм на бога на здравето, това беше и голяма лечебница, в която се лекували гражданите, войниците и гладиаторите на Филипопол.
Градът беше много красив. От планината Родопа до Филипопол се виждаше висока стена. Попитах Орест какво е това. Той ми обясни, че римляните най-много от всичко ценели водата. Те знаели, че водата за пиене определяла качеството на живота, тя осигурявала нормален живот и хигиена. Римляните знаели, че хигиената показвала нивото на цивилизованост във всеки град. Това, което виждах да се спуска от Родопите и да се свързва с града, не беше крепостна стена, а висок акведукт. Този водопровод носеше чиста питейна вода от планината до тук. Марица течеше в подножието на Трихълмието, но нейната вода не се ползваше за пиене. Римляните предпочитали да пият и да се къпят с изворна вода, а не с такава, течаща от реката. В града видях още едно чудо - слънчев часовник. Върху една мраморна плоча имаше забит железен прът, който измерваше времето, разграфено върху мрамора. Чуден град беше Филипопол и ненапразно всички хора, които го бяха посетили, го наричаха „най-бляскавия”.
Макар градът вече да бе християнски, все още бе запазил вида си от римско и тракийско време. За мен не беше трудно да си представя как е изглеждал по времето, когато столицата на империята още не е била в Константинопол, а в Рим. Като омагьосан оглеждах мраморните статуи, изящните мозайки, корнизи, фризове, красивите леки сгради. Орест ми разказа, че Филипопол е строен с много мисъл. Неговите улици бяха по-широки от тези в Рим и Константинопол. Гражданите тук бяха мислили за времето, когато техният град ще стане столица на света. Филипополци вярваха, че това ще се случи. Те смятаха, че след Рим и Константинопол, Филипопол ще бъде третият град, призван да стане световна столица, и той ще властва над останалите градове и целия свят. Улиците бяха широки повече от 13 крачки и имаха колонади от двете страни, портиците бяха високи и от мрамор. Орест ме заведе да видя монетарницата (намирала се е на мястото на Руската книжарница), видяхме и седалището на всички управници на провинция Тракия или на диоцеза Тракия. Това беше голям дворец на два етажа, намиращ се близо до нашата къща. Тази сграда-дворец се състоеше от две части - преториум, от който управлявал римският наместник, и малък личен храм.
До преториума се намираше театърът. Той беше вкопан в тепето и беше много красив. Таис беше искрено очарована и искаше да гледа представление в него. Скоро обаче такова не се очакваше. Градът се готвеше за празник и по всичко му личеше. В третия ден от обиколката на града, когато вече не се учудвахме на повечето неща, Орест реши да ни отведе на стадиона, който се намираше между трите тепета и хълма на Херакъл. Той бил построен по времето на император Филип I Арабина и беше великолепен. Влязохме в стадиона от източната страна. Според думите на Орест той можеше да побере повече от 30 000 човека.