- Посланик Ксеркс, каня ви най-официално да бъдете мой гост в деня на откриване на игрите! - каза той.
Съгласих се.
- Ще стоите ли до мен през цялото време? - попита нашият спътник от Константинопол до тук.
- Разбира се! - отвърнах аз.
- Добре тогава - зарадва се Флавий Мантан. - Разглеждате ли града? - отново попита той.
Отговорих му, че съм потресен от Филипопол и че това е най-красивият и подходящ за живеене град, който съм виждал досега. Това видимо го зарадва.
- Да не го уморите?! - с престорен укор се обърна той към Орест, който се усмихна. - Знаех си, че мога да ви открия тук - продължаваше да говори Флавий Мантан. - И ако Орест и Приск ви показват сградите на нашия град, аз искам да ви запозная с живото му богатство! Елате!
След това Флавий Мантан се обърна и тръгна обратно, откъдето беше дошъл. Ние го последвахме.
Преминахме през ниска арка, която беше съвсем незабележима, и излязохме от стадиона. В първия момент вървяхме през някакви тесни коридорчета. Те се стесняваха, разклоняваха и заприличваха все повече на катакомби. Тук-там се виждаха ниски порти.
- Какво е това? - попитах Орест.
- Тук се намират палестрите каза спътникът ми. Ние вървяхме зад Флавий Мантан, а Бероес, жените, Сиджими и Олджибай се движеха зад нас. Къде бяха спътниците на Мантан, не знаех.
- Какво е палестра? - попитах аз.
- Това са училищата, школите за гладиатори.
Орест тъкмо каза това и Флавий Мантан открехна една вратичка. Оказахме се в тесен двор с помещение за почивка. Върху каменната площадка няколко гладиатора се упражняваха с дървени оръжия. Когато видяха колко хора влизат в двора, мъжете прекратиха заниманията си. Повечето явно познаваха Флавий Мантан и той ги поздрави. След това се обърна към мен и каза:
- Днес скъп гост ни е персийският посланик Ксеркс - като каза това, беше ясно, че имаше предвид мен, след това посочи към мъжете. - Това тук са най-легендарните воини на всички времена и най-добри бойци и спортисти в света!
Флавий Мантан се насочи към първия воин, който бе облечен и въоръжен с дълъг гладиус, с голям щит и готски шлем на главата. Отпред той имаше решетка, която можеше да се отваря.
- Това е Юксеус - каза Флавий Мантан.
- Познаваме се - каза Юксеус. Аз също познах този глас. - Ние вече сме се изправяли един срещу друг - каза гладиаторът. - Шатрумардхана дори ме победи. Той е велик воин на меча.
Флавий Мантан стоеше стъписан. Той не разбра как ме нарече Юксеус и защо, но беше впечатлен, че двамата се познаваме.
- Посланик, нима и вие сте участвали в гладиаторски борби?
Не отговорих нищо, приближих се до Юксеус, който сваляше шлема си с големи усилия. Изведнъж Флавий Мантан стана ненужен. Като ми напомни още веднъж, че съм приел поканата да му бъда гост, той се обърна и напусна двора на палестрата.
Двамата с гладиатора седнахме и започнахме да си припомняме изминалите времена и битките в Ктесифон. Моите спътници се настаниха и всеки един от тях слушаше с различен интерес. Жените говореха помежду си, Сиджими и Олджибай по скоро пазеха, а Приск и Бероес участваха най-активно в разговора ни.
- Какво правиш тук? - попитах Юксеус.
- Посланик, лоши времена настъпиха за нас, гладиаторите, и въобще за цялата култура и изкуство на античността. Християните ни обграждат отвсякъде. Те са като море, като тъмна река и заливат всичко. Все повече избутват античните изкуства и традиции. Празници и ритуали, които са били свещени по тези земи от хилядолетия, са принудени да отстъпят на новата религия. Тя не само ги избутва, а задушава всичко по пътя си. Ние сме обречени на смърт. Отначало гладиаторските борби и игрите бяха забранени само в столиците Рим и Константинопол, след това този почин поде Александрия. По-късно в цяла Европа бяха забранени мистериите и култовете към древните езически богове. Последни острови в християнското море останаха Сирия, Анатолия и Гърция. През 393 г., преди повече от 30 години, император Константин Велики забрани Олимпийските игри в Гърция, след това празниците и мистериите останаха да се празнуват само тук в Европа. Ефес беше последният град в Анатолия, в който имаше игри и гладиатори. Преди три години бяхме прокудени и от там. Тамошните християни ни заплашиха със смърт. Ето ме тук. Филипопол остана последният остров на античната култура. Траките и тукашните владетели са най-благосклонно разположени към нас. Не знам колко ще продължи това, но засега само тук се изпълняват игри и мистерии.