Така може да се каже, че в древността аматьорите участвали в Олимпийските игри, а професионалистите, тези, които се борели за печалба и живеели от панкратиона и спорта, се явявали на игрите във Филипопол. Разбира се, гърците не се гордеели с това, но на всички било ясно, че състезателите във Филипопол могат да победят тези в Гърция. Най-силните състезатели в игрите във Филипопол били тези от град Ефес.
- Аз ще ви запозная с една жива легенда на това, което в момента говори този млад и начетен мъж - каза Юксеус.
Виждах как гърдите на гладиатора се бяха издули. Той беше щастлив, че Приск бе споменал панкратионистите от неговия роден Ефес.
- Тези игри, освен Питийски и Кендрисийски, се наричали също и Александрийски - продължи разказа си константинополският главен библиотекар. - Това станало през 214 година, когато римският император Каракала, докато минавал през Филипопол, съобщил, че Александър Македонски му се явил насън и му заповядал да поднови паметта му, като издигне негова статуя във Филипопол и възстанови игрите в негова чест. Така заедно с Пития тук започнали да се провеждат и игрите Александрия. Понеже преди това нямало такива игри, скоро те се слели и така станали най-големите игри в света.
Във Филипопол участвали бойци с всякакви телесни и костни структури, тук имало силни хора като Херакъл, със здрава костна структура, такива били хераклидите и филията на Херакъл от Тепето с извора (днес Бунарджика); такива като Аполон, които представлявали Аполон Кендрисийски; имало хора с лека структура и такива като Орфей. Всеки човек, независимо с какво се занимавал, какъв бил по произход и структура, можел да участва в най-големите игри в света. Всички хора тук се учели на панкратион, а по-късно се упражнявали като гладиатори. Тук тези занимания били издигнати в култ. Филипополци били не само разбирани и ценители на двубоите, те били и добри воини и състезатели.
- Разбирате ли сега защо е толкова важно провеждането на тези игри? - попита Юксеус.
- Вече повече от тридесет години няма Олимпийски игри и останалите игри са забранени, тези тук останаха последни в света. Ако и те бъдат забранени, традицията ще се загуби. Ще изчезне цял един свят. Това е последният пръст, с който античният свят се държи в настоящето.
- Къде се провеждат игрите? - попитах аз.
- Всички игри се провеждат тук, на стадиона - отвърна Юксеус.
Чак сега започнах да разбирам защо Флавий Мантан беше ходил до Константинопол. Той сигурно беше искал разрешение от василевса за провеждане на игрите.
След това се разделихме с Юксеус, Обещахме си пак да се видим. Върнахме се обратно по схлупените коридорчета, миришещи на влага и мръсно. Те ни отведоха в стадиона. Сега погледнах по нов начин на него.
- Ето тук са били изписвани имената на всички победители в панкратионските игри - каза Приск. - Имената на гладиаторите също са тук.
Наистина, погледнах и видях надписите на мраморната стена, опасваща целия стадион.
Когато се прибрахме в къщата на Татул, се чувствах много уморен.
- Защо баща ти иска да напуснете Филипопол? - попитах Орест.
- Той е казал, че иска да се махне от тук, защото тук е пъпът на света. Тук е раят, най-плодородната земя на света, това е съкровищницата на света, тук са съсредоточени всички богатства. Поради това всички бедни, гладни, войнствени, освирепели от глад племена минават от тук и плячкосват Тракия. Тук е кръстопътят на света. Според него това няма да има край, затова по-добре да отидем на запад. Колкото и да е странно, днес Рим е по-спокоен от Филипопол. И всеки, който се стреми към центъра на света - Константинопол, преминава през Филипопол и го разорява. Явно миналогодишното нападение на хуните го е отчаяло.