Докато говорехме и се канех да вляза в стаята си и да поспя, някакъв роб донесе съобщение от господаря си Флавий Мантан, който ни канеше на пиршество. Този пир беше посветен на бъдещите игри. Мантан беше поканил най-знатните гости и първенците на града. Това ни каза робът.
- Пирът ще бъде по стар тракийски обичай - каза Орест видимо доволен. Тъкмо се канех да попитам какво означава това, когато нашият домакин разтвори ръце, завъртя се и каза: - Щастлив съм, че съм тук, приятелю! Връщам се в детството си и съм толкова щастлив! Никъде другаде не мога да бъда толкова щастлив! Сега започваш ли да ме разбираш?
Наистина го разбирах.
- Спомняш ли си как там, в Тибет, ти разказвах за Филипопол? Тогава ти не ми вярваше!
- Не, вярвах ти - излъгах съвсем откровено.
След тези думи се насочихме към стаите си. Легнах в леглото си. Приск и Бероес вече бяха заспали. Двамата спяха тихо и леко. Опитах се да бъда внимателен и да не ги будя. Всичките ни спътници бяха поканени на пира. Исках да си почина хубаво.
Бях спал дълбоко и се събудих наспан. Сладко се протегнах в удобното меко легло. В последно време се бях превърнал в истински ромей. Косата ми растеше на всички страни. Трябваше скоро да се подстрижа, да оформя тиунската си плитка и да предам някаква форма на косата си.
В този момент в стаята ни влезе Орест.
- Посланик, искате ли да посетим термите на града? - попита той.
Знаех какво е терма и бях чувал това име, но сега, току-що разсънен, не можех да се сетя какво беше това.
- Да! - отвърнах като осъзнавах, че така можех да се вкарам в капан.
- Приготвяйте се тогава! - просто каза Орест.
Станах бавно. Явно съм имал учудено изражение, защото Бероес и Приск се усмихнаха и ми обясниха, че терма означава баня.
- Добре ще ни дойде една баня! - каза Приск и аз се съгласих с него.
Сградата на банята беше много голяма. Тя имаше висока каменна ограда. Отвътре се състоеше от няколко постройки, свързани помежду си. Сградата на най-голямата централна терма се намираше в близост до стадиона, от другата страна на извивката. Там, където имаше колони и се извисяваха статуите на Херакъл и Хермес. Съблякох дрехите си и влязох в помещението. Тук един мъж подстрига косата ми и ме обръсна. Не знаех дали беше добра идея да ходя по тези краища с тиунска плитка. След миналото нападение на хуните, хората тук се . отнасяха мнително с чужденци. Благодарих му и се почувствах много добре. Вътре в термата беше много топло. Орест ми обясни, че под пода минавал водопровод с топла вода, който затоплял помещението и то било топло и през най-студените дни на годината. Представих си какво е да имаш такова богатство и да можеш да се къпеш и киснеш в топлата вода и когато навън е навалял сняг. Банята наистина беше богатство и мерило за култура и цивилизация. Сега започвах да разбирам по-добре думите на Орест. В голямото помещение имаше множество басейнчета, в които водата преливаше от едно в друго. По средата на кръглото централно помещение имаше голям объл басейн. В различните по-малки басейнчета температурата на водата беше различна. Отначало Орест ни накара да влезем в едно топло басейнче, след това преминавахме във все по-топло и по-топло. Нежните кожи на Сиджими и Олджибай, свикнали да бъдат защитавани от кожени дрехи, за да не бъдат брулени от степните ветрове, не издържаха на топлата вода и те скоро се отказаха да ни следват. Орест, аз, Приск и Бероес продължихме, докато малко по малко не се отказахме. Аз останах сам в един басейн почти до края. Топлата вода караше тялото ми да се отпусне. Стоях и се намирах на границата на поносимостта ми към болка. Всяко мръдване караше водата в басейна да ми се струва гореща и исках да побягна, крещейки и признавайки се за победен. Аз обаче бях български воин и останах в горещия басейн, без да покажа, че едва издържам. Когато се опитах да изляза от водата, разбрах, че съм попаднал в клопка. От топлината мускулите ми дотолкова се бяха разхлабили, че нямах сила да се изправя и сам да изляза. Сиджими и Олджибай, като ми се подиграваха, ми се притекоха на помощ и изнемощял ме извлякоха навън. Бях толкова омаломощен, че краката ми се влачеха по красивите мозайки, които украсяваха пода на термата.
В този момент си мислех за термата в двореца в Константинопол и за Извора на живота в Шамбала.
Бях толкова изтощен, че дълго време останах седнал. Скоро към мен се приближи същият онзи мъж, който ме бе подстригал. Без да каже нито думичка, той започна да размачква отпуснатите ми мускули. Това ме накара да се отпусна още по-хубаво. Чак сега се почувствах отпочинал. От дългото яздене от Константинопол до тук мускулите ми се бяха схванали и чак сега се почувствах отпуснат. След това вече не исках да влизам в топлата вода. Устоях на всички покани на останалите мъже да се присъединя към тях. Бях полегнал върху едно мраморно канапе, лежах завит в лек бял чаршаф, който бях намотал около тялото си като тога, и наблюдавах това великолепно творение, банята. Римската баня беше жив организъм. Тя беше жива и топла. Водата беше нейната кръв и живот. Хората идваха тук и вършеха нещо полезно и приятно. Сега разбрах защо римляните слагаха баните наравно с казармите, стадионите, храмовете и сенатите. Банята беше дори по-смислена от другите. И ако без стадион, сенат и казарма можеха, без баня римляните не можеха. И всеки римлянин смяташе, че има право на това да бъде чист, и всеки град трябваше да има баня, а на особена почит бяха градовете с минерални, естествено топли извори или такива с лековита вода. Според Приск Тракия, Родопа и Мизия били благословени в това отношение. Тук бил раят на бликащата от недрата на земята здравословна вода. Може би затова римляните толкова обичали тази провинция. Защото, освен плодородието, тя се отличавала с много минерални терми.