Докато се хранехме, по масите цареше непринудено настроение. Гостите разговаряха помежду си като равни с равни. Те се поздравяваха и наслаждаваха на виното, което тази вечер се лееше като от извор. Виночерпците бяха отделни прислужници. Те носеха в ръцете си богато украсени със злато и сребро съдове и наливаха на всеки гост, който повдигнеше чашата си. Досега не бях виждал толкова великолепни съдове. Чашите и съдовете за вино, както и подносите, бяха от един огромен комплект. Когато попитах Флавий Мантан, той отвърна, че това са оригинални съдове, с които се хранели още тракийските владетели. Те били от истинско злато и били много стари.
Аз вино не пих, но Орест не можа да се стърпи, Сиджими също отпиваше от поднесената му напитка. Освен мен, Бероес и Олджибай, всички други мъже пиеха. Те опитваха това или онова вино и си го препоръчваха, като пращаха виночерпеца при човека, който искаха да пробва от същото вино. Колкото повече напредваше вечерта, толкова шумът в залата ставаше по-силен и на моменти дори нетърпим. Траките, а и римляните обичаха пиенето и веселбите. Орест каза, че техните празненства често излизали извън рамките, приети от римляните за благочестиви. Наблюдавах лицата на гостите и домакините, всички хора се намираха в някакъв транс, говореха, смееха се и викаха. Задръжките бавно бяха паднали.
Прислужниците обаче не спираха да носят големи подноси с храна. Месото бе изобилно. В тази вечер опитах месо от благороден елен. За да се убедим в това, приносачите внесоха главата на животното с огромните му разклонени рога; ядох муфлон и газела. Газели вече бях ял, въпреки че тези в Тракия или бяха най-крехките, които имаше, или бяха приготвени с несравнимо майсторство. Дори в Ктесифон майсторите готвачи не съумяваха да предадат такова великолепие и вкус, каквото опитах тук. Как ли щеше да реагира шахиншахът Бахрам, ако разбереше колко вкусно се готви тук? Сигурно нямаше да му хареса.
Домакинът особено се гордееше с най-екзотичните ястия, които се поднасяха на трапезата. Той обръщаше специално внимание на всяко едно от тях. Някои от тях не опитах, защото се погнусих, към други дори не погледнах. Ето някои от тях. Зърна от свински гърди в саламура от риба тон, камилски копита, слонски хоботи, глави от папагали, рагу от мозъци на славейчета, мозъци от пауни, свинско с пълнеж от бекаси и стриди. Това, което дори не погледнах, беше матка от неопрасена свиня и свински коремчета.
Накрая пред нас внесоха цял печен глиган, набучен на кол. Прислужниците го поставиха в центъра на помещението и всеки, който поискаше, си поръчаше парче от печеното му месо. Гостите посочваха кое точно парче искат, а прислужниците го отрязваха и им го поднасяха. Сигурен съм, че хората вече бяха преситени, защото и аз вече чувствах, че коремът ми ще се пръсне. Въпреки това, опиянени от виното, те продължаваха да се тъпчат.
Направи ми впечатление, че гостите поръчваха повече месо, отколкото можеха да изядат. След време видях, че всеки един от тях изважда кърпичка и грижливо прибира това, което не можеше да изяде. Попитах Орест, а той ми каза, че това е нещо обичайно и че те ще си доядат това на другата сутрин. Често вземали толкова храна, че хранели цялото си домакинство. Тази кърпичка те носели нарочно и се наричала мапа.
Десертите също бяха безброй. Траките смятали, че на голям пир предястията трябва да са десет, основните храни - десет, а десертите безброй. Според мен този пир надвишаваше всички тези бройки, явно Флавий Мантан беше надхвърлил по великолепие дори древните тракийски владетели. Скоро проумях, че тази демонстрацията на великолепие съвсем не бе случайна. Явно след опустошаването на тези земи техният владетел се опитваше да заличи спомена за това, което бяха причинили хуните. Това, което наблюдавах, беше нещо като заклинание. Хората се правеха, че нищо не се е случило, за да забравят и те и земята мизерията и разорението. В същото време това беше нещо като предричане на бъдещето. Флавий Мантан искаше да покаже, че силната, плодородна и слънчева земя на Тракия ще се съвземе след погрома и след няколко години тук отново ще бъде райско място, преизпълнено с блага, мир и изобилие.