По някое време, когато шумотевицата беше най-силна, а музиката и флейтите пищяха фалшиво, но никой не обръщаше внимание на това, в средата на помещението - между остатъците от глигана и останалия почти непокътнат щраус - излязоха двама души. Единият от тях беше Юксеус или поне беше облечен с неговите доспехи.
- Казах, че празненството ще бъде по тракийски - каза достатъчно високо Флавий Мантан, така че всички да го чуят. Хората се умълчаха. Музиката секна. - Комикът Анаксандрид описва сватбеното пътешествие на тракийския цар Котис и тази вечер нашите приятели ще повторят неговото писание - допълни политархисът.
След това двамата гладиатори излязоха и започнаха да се правят, че нанасят удари един срещу друг. Те вършеха това подчертано артистично, но публиката беше толкова възхитена или по-точно е да се каже пияна, че с бурни възгласи приветстваше всеки удар и движение. Двамата скачаха високо и изкусно размятаха своите оръжия, но без никаква опасност да се наранят. След това се приближиха и започнаха да си нанасят удари. Това, което мъжете правеха, беше нещо като тренировъчна битка; ако не беше изпълнена с истински оръжия, щеше да бъде съвсем безопасна. Мъжете си нанасяха удари, но всеки път по щитовете. След това започнаха да забавят и ускоряват битката. Когато удряха по щитовете, правеха това бързо и ударите отекваха над смълчаната зала, но щом посягаха към телата си, изведнъж двамата забавяха движенията си, все едно, че времето спираше. Ефектът беше потресаващ. Те не само забавяха движенията си, но и звуковете, и ръмженията, които издаваха, ставаха по-удължени. Илюзията беше съвършена. Изтръпнах, никога досега не бях виждал нещо подобно. Струваше ми се, че съм бог, който наблюдава битка между двама съвършени бойци, между Ахил и Хектор, и правя това забавено като бог. Усещането бе страхотно. За пореден път оприличих тази схватка на онази, провела се преди хилядолетия пред стените на Троя.
В този момент някой ме докосна по ръката. Трепнах. Кой си позволяваше да ме отвлича от магическата гледка, която наблюдавах? Обърнах се към натрапника, когато го видях, зяпнах от учудване. Мъжът до мен беше Юксеус. Досега бях смятал, че един от хората, които гледам, е именно ефесчанинът. Той обаче стоеше до мен.
- Защо ме гледате все едно съм привидение? - попита гладиаторът. Тъй като не отвърнах нищо, той продължи: - Това, което гледате, прилича ли ви на нещо?
- Много ми прилича на битката на Ахил и Хектор - отвърнах веднага. - Сега обаче разбирам, че по скоро пресътворява битката, когато Патрокъл, приятелят на Ахил, облякъл неговите доспехи и се увлякъл в преследването на троянците и срещу него се изправил Хектор, който го убил. Чак сега разбрах, че вместо да виждам теб - Ахил, съм виждал Патрокъл.
Юксеус се усмихна, явно сравнението с Ахил му допадна.
- Много добре познавате нашите поеми, посланик - каза гладиаторът. - Нали знаете, че Троя се е намирала съвсем близо до Ефес?
- Кой е зад доспехите ви? - попитах аз.
- Това не са моите доспехи! - отвърна Юксеус. - Нали знаете, че всички гладиатори сме въоръжени по един и същ начин?
Мълчах, знаех нещо за гладиаторите, но сега не можех да се сетя. Може би затова Юксеус продължи да говори:
- Много от хората смятат, че гладиаторските битки са някакъв хаос. Според тях ние сме самоуки и се бием като варвари.
Аз не смятах така, защото много добре помнех какво ми бе разказвал моят пръв учител Баяр. Помнех и дървения му рудиус.
- Всъщност гладиаторските борби се делят на няколко части. Имало е битки, които са били по скоро екзекуции. При тях затворници, осъдени на смърт, както и избягали роби и християни, се въоръжавали и се впускали в масови битки и най-важното било да има смърт и кръв. Други битки се провеждали от начинаещи гладиатори, които разигравали сцени от древността. Любими били битките между Сципион Африкански и Ханибал, както и тези на Гай Юлий Цезар, на Антоний и Клеопатра срещу Октавиан Август.
Чувал съм, че най-голямата арена в света - Колизеумът в Рим, дори можел да се пълни с вода и там се представяли и морски битки. Разбира се, всичко това било много скъпо.
Друга разновидност на гладиаторските борби била тази, в която на арената се изправяли различни животни едно срещу друго - лъв срещу тигър, хипопотам срещу лъв или крокодил срещу леопард. Тълпите обичали да гледат битки, които в природата било невъзможно да се случат.