Имало и битки между гладиатори и животни. Те се наричали венатори. Другите гладиатори обаче не смятали венаторите за равни на тях. Те презирали и тези гладиатори, които били наричани прагенарии. Според гладиаторите прагенариите били по скоро жонгльори и циркаджии, чиято цел била да забавляват тълпите и да ги подгреят за предстоящите истински битки. Прагенариите разигравали примерни бойни комбинации, като бавно показвали части от тази или онази битка. Този тип воини обикновено не се биели наистина и били отлични познавачи на гладиаторските битки, техники и на всичко свързано с гладиаторите. Това обаче, което правели, било заучено и безопасно и всъщност прагенариите не рискували нищо, те не се биели на смърт.
Обърнах се към мъжете, които продължаваха своето представление, и разбрах какви бяха те.
- След това идвал върхът в гладиаторските игри. Това били двубоите. В тези битки участие вземали само елитни бойци. Много от тях били участвали в стотици битки и имената им се носили като легенди из цялата империя. Те били обучавани с години, преди да вземат участие в първата си битка. Тези елитни атлети и бойци имали известна свобода, всички матрони и проститутки се радвали да бъдат в компанията им. Тяхната популярност била огромна и те често се въвличали в сложни и опасни афери с омъжени жени.
Иначе типовете гладиатори били строго определени и не се променяли през вековете. Те отразявали въоръжението на най-войнствените от покорените от империята народи.
Смятало се, че най-добрите и силни гладиатори били тежко въоръжените, а най-тежко въоръжен сред тях бил секуторът. Той се биел с дълъг меч, леко извит напред. Мечът служел за сечене, а извивката му позволявала да се бръкне под щита на друг секутор и да се посекат краката му, както и да се прободе в корема, рамото или гърдите.
Секуторът държал същия като на легионерите щит - голям и продълговат, известен още като галски. На главата си имал голям шлем и брониран нараменник.
- Вие сте секутор - казах аз. От одеве Юксеус описваше своето въоръжение.
- Да, аз съм секутор. Най-добрите секутори винаги са били германите и галите. Те се отличавали с тежка костна структура и повечето от тях ставали секутори. Не знам дали този тип въоръжение на гладиаторите не идва от техните земи.
Най-близки до въоръжението на секуторите били народите, живеещи в далечните земи, покрай бреговете на океана, наречени мирмилиони. Те имали две бронирани ръце и техният шлем бил стилизирано изображение на морска риба - мормилос.
Друг тип тежки гладиатори били хопломахите, наричани още самнити. Те били въоръжени като древногръцките воини хоплити, с копие и малък кръгъл щит. Шлемът им прикривал лицето и цялата им глава, а гребенът му представлявал стилизирано изображение на грифон. На пищялите си хопломахите навивали дебели парчета вълнен плат. Предпочитани техни противници били мирмилионите и траките, така както на мирмилионите били хопломахите и траките.
Средният тип гладиатори били по-подвижни и чрез своите оръжия, които им давали възможност да се бият от по-далечно разстояние, успявали да неутрализират силата на секуторите. Въпреки това битките между хопломахи и мирмилиони, както и между тези на траките и секуторите, били смятани за връх във всички гладиаторски борби.
Много популярни били така наречените рациарии. Те носели в едната си ръка мрежа, по краищата на която имало тежести от оловни топчета. С помощта на тежестите и мрежата те удряли врага или увивали оръжията на своите неприятели и ги отнемали. Мрежата също така можела да се хвърли върху противника и докато той е оплетен с нея, рациарият промушвал врага със своя тризъбец. Това било дълго оръжие, завършващо с три остри върха. С такова оръжие бил представян богът на моретата Нептун или Океан. Тризъбецът бил силно и опасно оръжие. Промушеният с него обикновено не оцелявал. Понякога рациарият имал лек шлем на главата си и кнемида или кнетида, тоест защита на лявата подбедрица. Друго защитно въоръжение била така наречената маника. Маниката била броня, която обхващала цялата ръка и част от гръдния кош. Обикновено се носела на лявата ръка. Често към нея се прикрепяла броня, която пазела и врата, и долната част на лицето на рациария.
Рациариите били определяни сред по-леките гладиатори. Това обикновено били воини или роби от средиземноморските страни. Те били добри моряци и се смятало, че именно те стават най-добри рациарии. Рациарият бил представител на морските народи.
Най-чести противници на рациариите били секутори и мирмилиони.