Друг среден тип гладиатори бил създаден именно тук в Тракия, той така и се наричал - трак. Това било голяма чест и признавал приноса на траките в гладиаторските борби.
- Точно така е - Приск се намеси в нашия разговор.
Без да забележа, той се бе приближил до нас и, вместо да гледа битките, беше слушал думите на ефесеца.
- Траките наистина били славни бойци - каза Приск. - Те с голяма мъка били покорени от римляните и дали много войници сред легионерите. Смята се, че в определени моменти римските легионери били съставени основно от гали, германи и траки.
Най-известният сред тези бойци безспорно бил Спартак. Той бил от племето на медите, западната част на бесите. Знае се, че жена му била прорицателка и служела в храма на Дионисий. Този Спартак отначало служил като римски легионер именно тук. Той бил водач на малко племе. След като народът му бил покорен, бил приет на римска служба и попаднал в легиона, разквартируван тук във Филипопол. Скоро обаче частта му била изправена срещу други траки. Спартак отказал да се изправи срещу своите братя и затова имал само два изхода - или да бъде убит, или предаден в робство. Спартак избрал втория начин. Скоро той попаднал в една от най-големите школи за гладиатори в град Капуа. От тук историята му се знае.
- Нека Юксеус ми разкаже за гладиаторите - казах аз. Разказите на Приск също ми бяха интересни, но ефесецът ми разказваше по-практични неща, а те в момента ми бяха по-интересни.
- Тракът бил много известен. Макар да бил по-леко въоръжен от секутора, той можел успешно да се съпротивлява. Тракът бил въоръжен с квадратен щит, който държал в лявата си ръка, а в дясната - махейра, която се нарича сика. Траките наричат махейрата скалми. По-леко въоръженият гладиатор, тъй като трябвало да разчита на-бързината, предпочитал по-леко, късо и бързо острие. Сиката била извита напред, за да може тракът да бърка и зад щита на врага. На лявото коляно тракът имал кнемида с остър шип на нея, с която можел смъртоносно да прободе противника си. Шлемът му бил поръбен и по-лек от тези на останалите гладиатори.
Най-агресивният тип гладиатори бил така нареченият димахейрос. Той почти нямал защита, а във всяка от ръцете си държал по една махейра.
Леките гладиатори били застрашени, защото често тяхното въоръжение ги обричало на загуба и смърт. Освен димахейрите, такива били и сагитариите. Те били въоръжени само с лък. Велитите използвали само копие и ремък. Ремъкът им бил нужен, за да хвърлят по-силно копието. Те били наречени така на първите републикански военни части. Велити най-често били мъже от италийски произход. Лукериите били въоръжени с ласо, с което опитвали да уловят гладиаторите.
Бастиариите били въоръжени само С копие и нож и отначало били използвани само за битка срещу животни. По-късно започнали да ги пускат срещу други гладиатори, но поради лекото си въоръжение, често ставали жертва в битките.
Имало гладиатори на коне. Най-известни от тях били андабатеите, които имали ризница, подобна на катафарактите - източните римски части. На главите си носели шлем, но без забрало и дупки за очите. Андабатеите се втурвали един срещу друг в почти сляпа битка, чупели копията си и се биели, докато един от тях не паднел от гърба на коня.14
Други типове гладиатори на кон били екитите. Те били по-леко въоръжени от андабатеите, като държали в ръцете си копие и гладиус, а на ръката си имали маника. Облеклото им било туника. Те често се изправяли в битка само със себеподобни.
Друг интересен тип гладиатор бил така нареченият провокатор, или предизвикател. Това били леко въоръжени воини, които били пускани на арената, за да дразнят останалите гладиатори, особено по-тежко въоръжените. Понякога те отвличали вниманието на гладиатора, успял да повали противника си. В тези случаи провокаторите се опитвали да спасят живота на падналия воин или поне да удължат агонията му. Провокаторите често били избирани сред гладиаторите ветерани. Те били лесна плячка за по-тежко въоръжените техни събратя.
Във Филипопол живее един от най-известните гладиатори досега. Той е легенда.
- По-силен от вас ли? - попитах аз.
- При нас, гладиаторите, това е толкова прост въпрос - каза Юксеус. - Това може да означава нашата смърт. Всеки гладиатор, за когото признаеш, че е по-добър от теб, държи смъртта ти в ръцете си. Позволете ми да не ви отговоря!
За пореден път се почувствах като глупак. Замълчах и се разгневих заради тъпото си и детинско любопитство.
- Той се казва Фиробс, което означава „Яростна борба”. Фиробс разработи най-опасното въоръжение сред всички типове гладиатори. Този тип гладиатор ще може да се изправи срещу всеки друг тип и със сигурност да го победи, защото това е заложено в неговото въоръжение. Фиробс измисли този тип. Щитът - дървен и лек, вече е закачен на предмишницата на лявата ръка. Той е изрязан, за да може да се наблюдава, докато се прикриваме с него. Най-смъртоносното обаче в този трак, защото това въоръжение произлиза от трака, е, че той не е с една, а с две махейри. Този тип се нарича трак ди махейрос. Очаква се това да бъде най-силното въоръжение, измисляно досега. Той би трябвало с лекота да побеждава дори секуторите.