- Не може ли секуторът да вземе два меча и да стане по-силен от трак ди махейрос? - наивно попитах аз.
- Няма как да стане, защото едната му ръка е заета с щита, ако секуторът пусне щита, е обречен.
Замислих се, Юксеус беше прав, а аз говорех като някой глупак, който нищо не разбира. Засрамен замълчах.
Битката между двамата гладиатори свършваше. Единият от тях беше нанесъл бавния си фиктивен удар в другия, който, бавно падайки, имитираше, че умира.
- Елате да ви запозная с моите другари! - каза Юксеус.
Станах и го последвах. На масата на гладиаторите беше много оживено. Насядалите току-що бяха приели своите другари, които досега бяха играли представлението. Те ги поздравяваха и се смееха, даваха им да пият вино.
- Това е Шатрумардхана - каза Юксеус и ме представи на мъжете. Тези, които преди малко бяха играли, се казваха Клавдий Тал и Полинек, тук бяха и Фламеатес, Елифс и още много други мъже, чиито имена не успях да запомня.
Срещу масата на бойците имаше насядали други гладиатори, това си личеше по тяхната стойка. Мислих, че Юксеус ще ме запознае с тях, но той не го направи. Когато го попитах, ми каза, че това били бойци от целия друг свят. Така както сега най-добрият воин бил Фиробс, сред нашествениците за най-добър се смятал някой си Пинас.
Изгледах този Пинас, той имаше грозен белег, който разсичаше лицето му. Всъщност белегът не беше един, а четири-пет. Не можех да разбера дали беше от оръжие, или шлемът му го бе надрал така.
Юксеус, видимо развеселен, обясняваше за битките в Ктесифон и за тази между нас. Колкото повече разказваше той, толкова по-внимателно слушаха гладиаторите.
- Какво означава това име? - попита Клавдий Тал.
- Името на персиеца означава „Този, който разкъсва враговете си на парчета”.
Мъжете ме изгледаха ококорени.
- Много зверски прякор - казаха подигравателно те. - Колко човека сте разкъсали на парчета, за да ви нарекат така или сам сте си измислил този прякор? - каза Полинек и всички се изсмяха.
- Тук не можем да го наричаме с това име, аз дори не мога да го произнеса - каза Полинек, - да го наречем с гръцко име.
- Гладиаторът се замисли, след малко вдигна погледа си, в който имаше блясък. Явно той беше щастлив от хрумването си. - Името му на гръцки ще се превежда като масхарис.
- Какво означава масхарис? - попитах аз.
- Това е един обичай - обясни ми Юксеус, - който се нарича масхайос. За да не може врагът да отмъсти след битка и след като си го ранил, му отсичаш ръцете и краката и така той остава жив труп до края на дните си. Името ти Шатрумардхана може най-близо да се преведе по този начин. Масхарис означава отсичам, насичам, разкъсвам.
След това почти насила Юксеус ме вдигна от стола ми и ме отведе към края на масата. Там седяха мъж и жена. Това бяха Фиробс и жена му Секунда.
- Чух, че сте разработили лично оръжие? - казах аз.
- Така е - просто отвърна Фиробс. Той имаше мек глас и изглеждаше много спокоен човек. Въпреки това усещах силата, която струеше от него и се излъчваше от всяко негово движение и дума. Не знаех дали усещах оренда около Фиробс, но силата му беше голяма. Личеше си, че това е човек, свикнал да побеждава и да налага волята си над други хора. Това, че се беше взирал дълго време в очите на смъртта, беше оставило отражение у него. Вече неведнъж бях срещал воини, които по-дълго време са стояли лице в лице със смъртта, и при всеки един от тях бяха останали следи. Сега аз виждах тези следи в очите на Фиробс.
- Не разбрах как се казваш? - бавно попита Фиробс.
- Прозвището му в Персия беше Шатрумардхана - отвърна вместо мен Юксеус, - но другарите тук решиха да го наричат Масхарис.
- Масхарис е прозвище - каза Фиробс, - не може името му да е Масхарис. Чух, че се биеш с лявата ръка - продължи Фиробс.
Съгласих се, като кимнах.
- Най-добрите гладиатори винаги са били леваци - убедено каза легендарният гладиатор. - Скевас; на латински Скевас означава леворък. Аз създадох нов начин за водене на бой, за който най-добър би бил воин, който се бие еднакво и с двете ръце. Понеже воинът трябва да бъде ди махейрос, той трябва да се бие еднакво добре и с двете ръце или дори по-добре с лявата.