- Ела! - каза Фиробс и бавно се изправи. Двамата се отделихме от шумната маса и тръгнахме да излизаме навън. Фиробс явно искаше да се уединим. Гладиаторите обаче не искаха да ни пуснат. Те ме хванаха и се опитваха да ме задържат. Говореха несвързано и се хилеха пиянски, а аз усещах прокисналия им дъх на вино. Никой не се осмеляваше да хване Фиробс. Аз опитвах да се отскубна от вкопчилите се в мен пиянски ръце. В този момент исках да се отделя и уединя с Фиробс. Това за мен беше голяма чест, но пияните мъже ми пречеха да побеседвам с този голям воин. Какво ли искаше да ми разкаже Фиробс?
Около мен се създаде суматоха. Някой ме дърпаше, друг ме буташе. Залитнах, загубих равновесие и се спънах. Тялото ми политна. Някой от гладиаторите ме беше тласнал. Отначало не разбрах какво става. Залитнах, направих няколко крачки, опитах да се задържа на краката си, но тласъкът сигурно е бил много силен, защото, без да разбера как, се оказах върху масата на гладиаторите, които седяха срещу нас.
При падането счупих масата, защото чух силно изпращяване под себе си. Ударът беше наистина силен. Дрехата ми беше нова и чиста, но при падането цялото ядене, което беше на масата, се разпръсна и разсипа върху мен. Гладиаторите, които бяха насядали около масата, се опитаха да се отдръпнат. Те бяха изненадани. Изненадан бях и аз. Мъжете ръмжаха недоволни, но най-гневен беше Пинас. Той беше толкова ядосан, че белезите по лицето и главата му бяха страшно поморавели. Страховитият гладиатор се извиси над мен и изрева:
- Какво правиш? Какво е това?
Гневът на гладиатора „хвърли” мъжете от нашата маса в див смях. Те се хилеха и цвилеха като животни. Явно на тях им се струваше интересно, че са подразнили техните противници. Чак сега осъзнах, че съм заложник в едно противопоставяне, с което нямах нищо общо. Едните, тези, които смятах за приятели, ме бяха използвали, за да предизвикат другите.
- Кой си ти? - крещеше Пинас.
- Аз... аз - пелтечех аз, като се чудех какво да кажа.
Флавий Мантан се опита да се намеси, но никой не му обърна внимание. Мъжът искаше да обясни, че съм персийският посланик, но никой не го чуваше. Видях как Сиджими и Олджибай се опитват да ми се притекат на помощ, но гладиаторите от нашата маса им преградиха пътя. На тези „пияни свине” им се струваше много интересно Пинас да ме размаже. Сигурно това ги забавляваше толкова, че дали щях да бъда унизен, или мъртъв след малко, не ги интересуваше. Не знам в този момент кого мразех повече, тези, които ме бяха бутнали, или самия Пинас, който сипеше по мен обидни думи. Той се приближи. Сигурно изглеждах жалък в очите на всички гости. Музиката бе престанала да свири и всички погледи бяха приковани в нас. Сигурно в това жалко състояние ме виждаха и Таис, Нефертари и Теодора.
- Ще те убия! - крещеше Пинас. - Кой си ти?
- Това е най-славният гладиатор - хилейки се, отвръщаха гладиаторите от масата на Фиробс и Юксеус. Къде бяха тази двамата сега? Очаквах най-накрая да се намесят и да ме спасят.
Пинас ме беше хванал със силната си ръка и ме повдигна във въздуха. Мъжът беше много силен. Държеше ме с дясната си ръка и ме повдигна толкова нагоре, че аз едва докосвах пода. Това беше една от най-силните ръце, които ме бе хващала. Гладиаторът имаше наистина железен хват. Вече бях сигурен, че тази ръка е пробождала не един човек. И колкото и да е странно, в този момент аз мислех за това какъв тип гладиатор е Пинас. Бях почти сигурен, че е секутор. „Секутор! Секутор, не може да е друго!” - говореше вътрешният ми глас.
- Как е името ти? - крещеше в лицето ми Пинас. Тъкмо се канех да отвърна, когато мъжете от нашата маса, хилейки се, заговориха един през друг.
- Той е най-добрият гладиатор. Страшилище на Азия. Името му е Масхарис. Това означава...
- Знам какво е масхарис - отвърна Пинас.
- Той ще те победи. Побеждавал е стотици като теб - говореха гладиаторите, като видимо се забавляваха с моето нещастие. Върху грозното насечено лице на Пинас се изписа недоумение.
- Та той е дете!
- Ще те победи - заяждаха се мъжете. - Той е ученик на Фиробс.
Мъжът се ококори, след това погледна към Фиробс.
- Вярно ли е? - попита гладиаторът.
Фиробс мълчеше.
- Тогава ще се бием! - каза Пинас. - Сега няма да разваляме празника на архонта Мантан, който беше толкова добър да ни покани на тези последни останали игри. Обаче утре, утре ще се бием.
- Няма да може - каза Фиробс. - Момчето е още младо. Нека турнирът мине, а вие ще се биете след това.