Опитах се да се отърся от тези въпроси и от впечатлението, с което останах.
Шествието ни се движеше все надолу. Тълпата, която ни приветстваше, ставаше все по-шумна и гръмогласна и ни притискаше, така че скоро вече не можеше да се разбере кой е в шествието и кой е от приветстващите. Хората издаваха неразбираеми за мен викове и махаха с клонките си. Струваше ми се, че в този момент всички хора на света са се събрали тук, във Филипопол, да присъстват на това знаменателно събитие - последните останали игри и мистерии на света. В този момент се сетих, че Орест и Приск ми бяха разказвали за Елевзинските мистерии, които се провеждали в Атина и имали пряка връзка с мистериите на Аполон Кендрисийски, провеждани във Филипопол. Ето, че тези празненства и това шествие бяха надживели мистериите дори в Атина. Изведнъж се почувствах горд, че съм участник във всичко това. Това беше докосване до един умиращ, отиващ си свят, до една изчезваща реалност, за която скоро щеше да се говори само в писанията на историците. Може би това беше поличба и знак от Тангра към мен. Не беше ли това Жест на Бог към мен?
Вдигнах ръка и започнах да махам на заобикалящите ни хора. За миг забравих подтиснатото си настроение от тази сутрин. Какво толкова? Все още бях жив, бях стигнал до тук. Аз, Тохол, който по-късно беше наречен от Тангра Авитохол, аз, бедното дете на степта, бях стигнал до тук. Това не беше малко. Тангра ме бе удостоил с тази чест и аз изпитах благодарност. Той ме беше пазил в толкова много моменти и бях оцелял, когато много по-достойни бяха напуснали този свят. Не беше ли това знак от Бог, че съм достоен? Не исках да мисля за това. Сърцето ми се препълваше от радост. Аз бях жив, бях тук и не исках да мисля за мрачни неща. Всички хора около мен се чувстваха по този начин. Всички ликуваха. Чак сега видях, че те не толкова ни приветстват, колкото се радват на нещо свое си. Хората махаха, танцуваха, пееха и подскачаха, но в същото време не правеха това само външно, а бяха радостни в себе си. Тази тяхна радост или благодарност бе обърната навътре. Огледах се, едва сега си дадох сметка, че вече съм станал част от някакви мистерии и техният дух витаеше около мен и вътре в мен. Хванах рамото на Приск и го дръпнах към мен, след това се наведох към ухото му и почти извиках, за да може да ме чуе.
- Какви са тези мистерии? - попитах аз.
- Това са едни от най-старите мистерии в света. Мнозина смятат, че мистериите и култовете са създадени в Гърция, но това не е вярно. Почти всички мистерии са създадени от траките. Те били народ мистичен и както били щастливи и се радвали на живота, като черпели от радостите му с пълни шепи, така били вглъбени в себе си. Те смятали своя живот за нещо изключително и се самонаблюдавали с голям интерес.
- Познавам друг един народ, който прави това - казах аз. - Те също се радват на живота с пълни шепи и съчетават в себе си радостта от живота като деца и мъдростта на възрастния, препатил човек. Техният народ е древен като този на траките.
- Кои са те? - попита Приск.
- Индийците.
- Ако е така, траките много приличат на индийците. Те били мистични и с насочен навътре поглед, към себе си и към своя живот, но в същото време се радвали на живота като деца. От тези две нагласи възникнали мистериите. Гърците, които били млад народ, жаден за приключения, но живеещ само във видимия свят, заимствали почти всичките си богове от траките. Траките и техните сатири, нимфи, музи и божества населили въображението на гърците и чрез тях станали познати на света.
- Значи тук е възникнала гръцката религия и са създадени техните митове!?