- Да, но не само в тази Тракия, а и в южна, която мие земите си в Тракийско море (днес Бяло море), и в Анатолия, където живеели много траки.
- Там също имало траки, така ли?
- Разбира се. Например град Ефес и много други големи градове са били тракийски.
- Затова ли са тези добри връзки между Филипопол и Ефес?
Приск не каза нищо за това, но отговорът беше ясен, той продължи:
- Бесите били най-мистичното племе от всичките траки. По-голямата част от тях населявали най-магическата планина в света - Родопа. Те били по-високи от останалите народи и се отличавали както от гърците, така и от останалите траки. Били посветени в мистериите на боговете. Всеки бес смятал себе си за жрец, воини и цар. Мнозина учени твърдят, че Родопа е била първоначалният Олимп и че тук са живели боговете. По-късно гърците ги заимствали, но не можело гръцките божества да са в Тракия, затова ги преместили на Олимп. Иначе мнозина смятат, че там, където е прорицалището на Дионис, се е намирало мястото, в което трите свята се събирали.
Бях чувал нещо за трите свята и го свързвах с Александър Велики, но сега не можех да се сетя.
- Бесите най-много почитали едно божество, което се наричало Сабазий. Той бил бог на мистериите и на силата на прозрението. Сабазий използвал вино, за да накара човек да вникне и да се пренесе в другия си свят. Този бог, когато бил пренесен в Гърция, станал Дионисий, а в Рим го наричали Бакхус. Мнозина са усещали силата на виното и неговата способност да те пренася в друг свят. Те обаче погрешно смятат, че като пиеш вино, това е достатъчно да си в единение с Бог. Непосветените и пияниците мислят, че пиенето е безвредно, но те грешат. Траките, които участвали в мистериите, пиели само при определени поводи и познавали смисъла на всяко нещо, което правели. Това бил ритуал. Ритуал е, когато зад всяко действие има определен вътрешен, скрит от тълпата, смисъл. Траките, участващи в мистериите, били посветени. Всеки един от тях знаел смисъла на всяко нещо, което правел. По това оргиите, мистериите и шествията се различават от съвременните църковни служби. При днешните служби и литургии в християнството само свещениците са запознати с вътрешния смисъл на това, което се извършва, множеството хора само присъстват и от тях се изисква да вярват. При траките идеята била колкото се може повече хора да участват активно в мистериите. Имало мистерии, в които право на участие имали само посветени.
Може би затова тези хора около нас знаят повече за култовете на Аполон, Дионис, познават живота на Херакъл, Прометей, Евмолп и Орфей, отколкото разбират християнството. Макар привидно всички те да са християни, вътре в себе си са езичници. Когато са в черквата, те се кръстят, но в обикновения си живот все още измерват времето с езическите си празници. Филипопол е християнски от много време. Тук пръв е пристигнал свети Ерм, когото местните нарекли Херм. Той бил един от седемдесетте апостоли, ученици на Исус, които той разпратил по всички краища на света, за да разпространят вестта за неговото учение. Свети Ерм бил от Рим. Той бил приятел на Свети Климент Римски. Написал съчинението „Мастир”, в което разказвал за своите видения. В него той описвал как срещал различни възрастни баби, жени и ангели и всеки от тях му разкривал различна страна от учението на Христос. Според някои текстът на Свети Ерм бил простоват и наивен. Те обвиняват самия светец, че бил прост и безхитростен човек. Други откриват в думите на първия филипополски епископ много дълбочина и мъдрост. Неговата книга, изпълнена с видения и оргистичен дух, била смятана за най-близко стояща до съчинението „Евангелието на Йоан”. Може би затова трудът и личността на Свети Ерм били уважавани от Свети Ириней Лионски и самия Ориген.
Свети Ерм или Херм, както го наричали тук, във Филипопол, отговарял на целия тракийски мистичен дух. Той паснал на духа на древните траки и като че пренесъл техния оргистичен и мистичен дух в християнството. И всичко това станало именно тук.
Разбира се, траките приели християнството, но и го променили. За тях митът за Христос, без духа и дълбочината, без мистиката зад него, бил плосък и недостатъчен. Така мистиката на Филипопол и бесите се смесила с еврейския мит на Йерусалим и Христос.
Филипополци приели християнството, но не съвсем. Макар във Филипопол да има епископ и шест черкви, хората все още изповядват някои от старите култове към плодородието. Тук в края на краищата е люлката на гръцката религия и на тракийските мистерии. Именно на това място се е зародила религията, наричана днес от християните езичество. Точно върху тази земя в Родопите е бил първообразът на Олимп; тук е и прорицалището на Дионисий, а градът Филипопол е първият град на древността; първият град, в който живеели хора, богове, циклопи, великани, царе и полубогове. Тези реки били населени с нимфи, горите - със сатири и всякакви магически същества. Това била легендарната земя на боговете и хората. Точно тук всички те живеели в единство.