- Името на Свети Ерм малко ми прилича на Хермес - казах аз.
Приск се усмихна и като че се зарадва на това, че го слушам и веднага разбирам връзките, за които ми намеква.
- Да, това искам да ти кажа. Този град и бесите са пряко свързани с херметизма, с орфизма, евмолпизма и всички тракийски култове. Този град и долина в древността са оказвали влияние на земите до Северното море. Това, на което присъствате, е древно колкото света. Тук са създадени повечето богове. Това шествие е оказало влияние дори на най-закътаните места на Гърция, Северна Африка и Индия. В него са включени почти всички мистерии, познати на древния свят. Преклонението към Зевс и всички олимпийски богове, към Сабазий - Дионис, към Хермес, Аполон Кендрисийски, Херакъл, Орфей, Евмолп.
- Това е едно уникално съчетание - каза Бероес, който също бе изостанал и слушаше това, което Приск ми разказваше.
- Херакъл олицетворявал воина. Той бил полубог, син на Зевс и човек. Чрез подвизите си Херакъл доказал, че е повече от човек. В античния свят винаги олицетворявал Пътя на воина. Той бил вдъхновение за всички атлети, най-вече за панкратионистите и гладиаторите. В същото време не ти ли напомня на някого другиго? - магът насочи въпроса си към мен.
- На кого? На кого? - задавах си въпроса. Не можех да се сетя.
- На някого много различен от него - Бероес опита да ме подсети.
Наистина не можех да се сетя. Тълпата ни бе притиснала дотолкова, че усещах натиска върху гърдите си. Това донякъде ни помагаше да се чуваме по-добре, защото бяхме прилепени плътно един до друг, но в същото време ми пречеше да мисля.
- Някой, който проповядва Пътя на любовта, който също като Херакъл е син на Бог и на обикновена жена.
Ококорих се от изумление, а устните ми едва промълвиха:
- Исус Христос!
- Точно така. Херакъл много прилича на Исус, макар двамата да са доста различни и може да се каже, че са противоположни.
- Това е светотатство! - просъска Приск, като чу последните думи на Бероес. Личеше си, че библиотекарят и ученият в него се борят с вярващия и искрено предан християнин.
- Херакъл, подобно на Христос, бил син на Бог, но не проповядвал любов и смирение, както този, когото наричат Спасителя. Херакъл извършил много подвизи, победил много титани, хора и животни и така постигнал безсмъртие и показал на хората този Път за спасение. Този Път се нарича също така Пътят на воина.
Освен Херакъл, който олицетворявал воинския Път за постигане на безсмъртие, тук, във Филипопол, се сливали култовете и на Аполон. Той бил бог на знанието и Светлината. Това бил Пътят на обикновените хора, които трябва да въздигнат себе си до нивото на хора на знанието и мъдростта, а това при бесите ставало чрез посветеност в мистериите. Освен това Орфей и неговите последователи орфиците били хора, смятащи се за част от античните култове, но в същото време били различни. Те вървели по Пътя на Орфей, който със силата на посветеността си слязъл чак до подземното царство и от там се опитал да изведе жена си Евридика. Орфиците представяли Пътя на монасите в античния свят. Зевс и Хермес олицетворявали Пътя на владетеля. Това всичко присъствало в Филипополските мистерии. Те били пряко свързани със светилището на Сабазий в Родопа планина.
- Не съм пил вино, но усещам някакво опиянение - казах аз.
- Може би изгарят някакви билки, освен това общият дух на тълпата е много важен.
- Траките били интересен народ - продължи да говори Бероес - те плачели, когато се роди дете. Във всички останали култури и народи хората се радват на новия човек и отбелязват появяването му на бял свят с празници, траките обратно. Те плачели за всеки новопоявил се човек, защото знаели, че този живот носи само нещастие, скърби и болка. Човек е най-щастлив преди да го има. От момента, в който се раждаме и колкото повече научаваме за този свят, толкова по-наранени ставаме. Познанието и мистериите се постигали с грешки и страдание - траките знаели това. Те плачели, защото с всеки изживян ден хората се чувстват все по-нещастни. Отначало те са млади и неуки и в това е тяхното щастие. Колкото повече хора губиш около себе си, колкото повече научаваш, колкото повече искаш да имаш, толкова по-далеч си от истинския си свят, онзи, в който си в нереализирано състояние. Колкото повече живееш, толкова по-близо си до смъртта, толкова твоят товар от страдание става по-голям. Траките плачели, защото ден след ден човек става все по-тъжен и рано или късно идва момент, в който животът спира да дава и само взема, докато не вземе и самия човек. Това е процес, от който не може да се избяга и никой роден не е станал безсмъртен. И всичко това е заложено от самото раждане. За траките този свят бил земя на обречените, затова оплаквали всеки новороден и се радвали при смъртта на всеки свой съплеменник.