Осъзнавайки всичко това, траките се радвали на всеки момент, отреден им да бъдат на тази земя. Именно от съвместяването на тези несъвместими възгледи се породили мистериите, които гърците приели толкова радушно. Те били приети добре и на Изток, където накарали хората там да се замислят. Дълго време това бил единственият принос на Запада към култовете и религиите.
Виковете на тълпата бяха станали много силни. Изведнъж натискът върху нас силно намаля, когато влязохме в стадиона. Около нас се оформи каре от воини. Те ни прикриваха с щитовете си сега, когато вече нямахме нужда от това. Флавий Мантан осъзнаваше всичко, което се случваше. Той изглеждаше като някой император, приемаше поздравленията и поздравяваше всеки човек. Бавно направихме пълна обиколка на стадиона. След това все така величествено Флавий Мантан, следван от мен, Орест и Бероес, се качи по една керкида - това беше изсечена в мраморните пейки стьлбичка, и всички ние се настанихме в трибуните. Тук до всеки от нас бе поставен удобен стол с красиви облегалки, достоен за император. Бях сигурен, че това са столове, принадлежали на някои от тракийските владетели. Седнах и бавно огледах стадиона. Той беше препълнен, знаех, че може да побере повече от 30 000, но сега те бяха много повече. Хората бяха станали на крака и ни приветстваха. Бавно прекарах поглед по дългата стена срещу нас. Множеството бе толкова шарено, това беше някаква мозайка от цветове, която отпускаше погледа ми и така всичко се размиваше. Тук се бяха събрали хора от всички краища на света и те бяха облечени с най-различни цветове, които, осветявани от слънцето, създаваха тази слънчева феерия.
- Събрали сме се тук - извика Флавий Мантан, а гласът му прокънтя над стадиона. Явно акустиката беше много добра, така че всички да чуват гласа на хората, стоящи под шарения навес. Местата, определени за знатните особи, бяха под този навес, който лениво се движеше под лекия повей на вятъра. Беше ми направило впечатление, че във Филипопол вятърът беше някак мек, като че ли прекарваш ръката си по коприна. Сега той не духаше, а само леко движеше шареното парче плат, което служеше за навес. Когато обаче Флавий Мантан заговори, освен тишината, която легна над стадиона, ветрецът също спря и засили усещането, че всички, не само хората, но и природата, са се заслушали в думите на главата на града.
- Събрали сме се тук, за да отдадем дан на природата и да измолим божието благоволение за реколта, здраве, мир и плодородие. Молим се, след разрушителното, опустошително нападение на хуните тази земя отново да ни храни и нека бъде наша майка-кърмилница! Ние се прекланяме пред живителните сили на природата и отдаваме почит на всички светци и на Господа наш Исуса Христа! Нека игрите започнат!
Хората не реагираха по никакъв начин. Те нямаха нищо против, че старите божества бяха сменени от светците, а бог бе заменен от Христос.
- Чуват се гласове, че християните се готвят да съборят храма на Аполон Кендрисийски и на негово място да построят параклис на Свети Илия - каза Бероес. - Очакват ни интересни събития.
- Не вярвам тези хора да допуснат това - отвърнах аз.
- Тези хора днес са такива, а утре ще тичат нагоре по хълма и ще хвърлят камъни по храма на Аполон.
- Защо не го издигнат някъде другаде? Защо параклисът трябва да бъде точно върху храма на Аполон?
- Тук идеята не е в това да има параклис, а едната религия да покаже превъзходството си над победената религия. Това е символичен акт.
- Мислех, че тук античната традиция все още е жива. Смятах Филипопол за последния остров на античността - разочарован казах аз.
- По-скоро ще присъстваме на последната битка, преди Мракът да погълне Светлината - отвърна Бероес.
- Да видим тогава - отвърнах аз и се наместих на стола, като че ли долу на арената щеше да се състои последното сражение между Мрака и Светлината. - Ние ще вземем ли някакво участие във всичко това? - попитах аз.
- Ще видим - неопределено отвърна магът.