- Наш гост, дошъл чак от далечна Персия, е посланикът на Негово Величество шах Бахрам - Ксеркс.
Станах и поздравих хората. В този момент бурни възгласи се разнесоха над стадиона. Не знам дали осъзнаваха, че сме дошли тук, за да браним древната религия. Можеше ли скоро да се изправим едни срещу други? Това предоставих на бъдещето, сега беше важно, че те ме приветстваха и аз ги поздравих. Не знам защо, но поздравът на тези мъже, в тази толкова отдалечена от моята родина земя, ме зарадва толкова много. Имах чувството, че това е моята земя, че отново съм в България.
Седнах. След това един човек застана и започна да съобщава имената на гладиаторите, които се изправяха на арената. Всеки от тях правеше по една почетна обиколка и, приветстван от тълпата, се оттегляше. Това се правеше според мен, за да може публиката да си избере гладиатори, за които да залага или да държи. Виждах как на определени места насядалите хора посрещат по-горещо тези или онези гладиатори,. явно те имаха поддръжници сред тълпата.
Аз се взирах и исках да разпозная гладиаторите, които вече познавах. Фиробс не беше представен да участва в игрите, но пък съобщиха всички мои познати от предната вечер. Чух имената и разпознах под маските им Юксеус, Клавдий Тал, Полинек, Фламеатес. Бях любопитен да видя какъв тип гладиатор е Пинас и го видях. Разбира се, беше секутор. Наблюдавах всичко това с интерес. Когато Пинас се изравни с трибуната, погледна Флавий Мантан и го поздрави, след това ме погледна, задържа погледа си към мен и извика:
- Защо си се скрил тук, Виктор Скевас, защо не дойдеш при нас, при гладиаторите? Ела да те убия! Страхливец!!!
От възмущение скочих на крака. Исках да кажа нещо на Пинас, но не знаех какво точно да му отвърна. Кръвта нахлу в главата ми. Бях сигурен, че погледите на всички хора бяха насочени към мен. Честта ми бе засегната. Желаех да скоча и на мига да се включа в битка с предизвикателя. Досега никой от дефилиращите гладиатори не бе произнесъл дума. Пинас стоеше пред мен и продължаваше да ме гледа предизвикателно.
- Ще дойда! - изкрещях аз и скочих към Пинас. Исках да се спусна към него, но трябваше да преодолея много стълби от керидата. Трябваше да стигна до Пинас и да го накажа. Можеше това да бъде последната битка в живота ми, но аз трябваше да защитя честта си. Аз бях български воин, ученик на Баяр и нямаше да оставя някой да накърнява честта ми. В този момент нечии силни ръце хванаха раменете ми. Тълпата крещеше. Хората искаха да гледат битка и викаха с всичка сила. Опитвах се да се откопча от ръцете и да сляза по-бързо до Пинас. Нека се изправя срещу него, а там долу щях да помисля какво да правя.
- Битка! Битка! - крещяха хората. Аз исках същото. Опитвах се да се отскубна от ръцете, които ме задържаха, но усещах как те стават все повече. Кои бяха тези мъже и защо искаха да ме спрат?
- Твой, какво прави?! Стой!? Не бъде глупав!
Стана ми ясно на кого бяха ръцете. Олджибай беше скочил и ме бе задържал.
- Посланик, възхищавам ви се, че скочихте да защитавате честта на Персия и собствената си чест! Хората разбраха, че сте смел! Елате при нас!
Върху мен бяха скочили още няколко човека и ми беше невъзможно да направя и стъпчица напред. Когато ме пуснаха, аз се опитвах да видя Пинас. Когато успях, той извика към мен.
- Чакам те!
- Скоро! - изкрещях аз.
Публиката полудя. От одеве отговарях на гладиатора на гръцки, но това сковаваше речта ми. През цялото време ми идваше да му отговоря на български. Гръцката реч ми пречеше да се изразя свободно и достатъчно бързо и се чувствах като някой глупак. В същото време трябваше да се замислям всеки път, преди да отговоря, защото исках да обмисля добре думите, които казвам, за да не изрека някоя глупост. Не желаех хората да ми се изсмеят и да намаля силата и тежестта на казаното от мен.
- Битка! Битка! - крещяха всички присъстващи. Всеки един от тях свиркаше, пляскаше, въртеше кречетало и вдигаше шум по всякакъв начин. Тъй като стадионът беше затворен и акустиката му беше много добра, имах чувство, че се намирам във врящ котел от шумове и рев. Бях сигурен, че този шум се издига до ушите на Бог. Със сигурност Бог го чуваше и ни гледаше отгоре. Тази мисъл ме накара да се стегна. Чак сега осъзнах, че Тангра ме наблюдава и трябва да защитя честта си, тази на моя народ и дори на моя Бог.
- Ще те размажа! - извиках аз.
Пинас спусна шлема над очите си и повдигна кривата си пика, аз извадих двата меча и ги кръстосах над главата си. Публиката крещеше неистово. Върнах се на мястото си. Бях придружаван от Сиджими, Олджибай и Флавий Мантан, които ме бяха задържали. Войниците също бяха побягнали след нас. Хората махаха кърпи, въртяха кречетала и крещяха. Те ме поздравяваха, като ме тупаха по рамото. Всички бяха щастливи.