Пинас също беше горещо приветстван от цялата публика. Хората крещяха неистово, когато той се изравнеше с тях. Доколкото чувах, те му крещяха да ме разкъса на парчета и да ме убие. „Масхарис! Масхарис!” - чувах аз да крещи целият стадион. Не можех да разбера дали хората ме насърчаваха, като повтаряха прозвището ми, или искаха Пинас да ме разкъса в предстоящата битка.
След като тълпата се успокои, дойде ред игрите да започнат. Първата битка щеше да бъде на Пинас с един от приятелите на Юксеус - Фламеатес. Този мъж беше рациарий. Беше ми интересно да гледам битка на рациарий. Исках с очите си да видя как тризъбецът и мрежата щяха да се справят със секутор.
- Пинас - извика дикторът и публиката избухна в бурни възгласи. Сигурно донякъде бяха заради това, което се бе случило между нас. - Пинас срещу Фламеатес - продължи гласът.
Успокоих дишането си и се наместих удобно на стола, за да гледам и в този момент към мен се приближи Орест. Той се наведе към ухото ми и ми прошепна, че Фиробс искал да ме види. Извиних се на Флавий Мантан, уверих го, че скоро ще се върна и последвах приятеля си.
- Къде е Фиробс, защо иска да ме види толкова спешно? - попитах аз в движение.
- Нещо лошо се е случило! - отвърна Орест.
- Какво има? - не сдържах любопитството си аз.
- Почакай! - прошепна Орест.
Ние двамата вървяхме напред, а Олджибай ме следваше, Сиджими беше останал да пази жените и така ние слязохме по една керкида. Вместо да вървим по пътеките на стадиона или пък да се качваме нагоре и да се приближаваме към външните входове, Орест ме водеше надолу. Докато вървяхме, се опитвах да гледам, Доколкото мога, това, което се случваше на арената. Пинас, макар тежко въоръжен, се движеше пъргаво и леко. Рациарият въртеше своята мрежа и на два пъти я хвърли безуспешно напред. Всяко хвърляне на мрежата бе съпроводено с мощни викове на тълпата. Пинас обаче, с пъргавостта на дива котка, успяваше да се предпази от опасното оръжие. В този момент стигнахме до най-долния ред. Орест се приведе и се вмъкна в ниската арка, в която бяхме влезли преди няколко дни. С неохота го последвах. Преминахме през тясната, тъмна, дълга като коридор арка. Изведнъж от светлия празничен и шумен стадион попаднахме в мрачния^тъмен, миришещ на плесен и мухъл коридор. Преминахме през няколко дървени порти, сритахме някакви боклуци и попаднахме в друг свят. Тук хората бяха трескави. Всеки един от тях беше вглъбен в себе си. В палестрите гладиаторите се готвеха за битки.
Орест ни преведе по познатия път и ние скоро се оказахме в палестрата на Юксеус. Тук, в мъничкото дворче, видях един до друг много хора с гладиаторско снаряжение. Между тях стоеше не друг, а Бероес. Учудих се. Бях решил, че магът остана с жените, но наистина не бях погледнал да се убедя в това.
- Трябва да тръгнем веднага! - каза той.
- Какво има? Какво е станало? - изумен попитах аз.
- Пинас е поискал да се биете двамата в края на игрите. Тези игри ще продължат седем дни. В самия им край двамата ще се изправите един срещу друг.
- Но аз не съм гладиатор! - казах аз и огледах останалите мъже.
- Това няма значение. Пинас иска главата ти. Фиробс ще те подготви. Всички ние ще застанем зад теб.
Преди още да дочакат съгласието ми, Юксеус се опита да каже нещо, но мощен рев на тълпата в стадиона прекъсна думите му. Всъщност ние се намирахме съвсем близо до арената, а може би палестрите бяха под самите мраморни седалки на стадиона. Това не можех да определя, защото при преминаването сред тесните коридорчета бях загубил представа за това къде точно се намирах. Сега на стадиона се случваше нещо и ние не можехме да чуем собствените си мисли. Когато бурният шум на тълпата утихна, Юксеус продължи:
- Тук не е възможно да се готвиш, виждаш какво напрежение и какъв шум има. За наш късмет бащата на твоя приятел има вила съвсем близо до града. Там ще се готвиш, Фиробс се съгласи да не гледа игрите, но да те подготви. Трябва да тръгнете веднага. Всеки миг е от значение. - Фиробс се усмихна и ме хвана за ръката.
В този момент в нашето дворче се втурна един от приятелите на Юксеус. В бързината не можах да се сетя как точно се наричаше той, Клавдий Тал ли беше, или Полинек.
- Фламеатес е мъртъв! - извика той. - Пинас го уби!
Тези думи подействаха като ръгане с копие в ребрата на буен жребец. Всички гладиатори подскочиха.
- Какво? Какво стана? - питаха те.
- Със сиката си разсече мрежата и го прободе в корема.