Ето защо главата й се изобразява върху мозайки. Тя пази дома и напомня на крадците, а и на всеки гост, решил да прояви неуважение към домакините, че ако има и най-малко колебание в сърцето си, ще бъдат вкаменен, както горгоната е вкаменявала своите гости.
След този многозначителен разказ се настанихме по стаите си, което не отне много време, измихме се и излязохме на двора. Тук Фиробс вече се бе погрижил за това, което щяхме да правим. Орест ни представи на строените хора. Той им заръча да ни съдействат по всякакъв начин. Да ни дават всичко, което поискаме и се нуждаем, след което се метна върху гърба на коня и се върна обратно в града. Робите или прислужниците изчезнаха с неговото тръгване и като че се разтвориха във въздуха. Във вътрешния двор под меките лъчи на слънцето останахме само тримата.
Фиробс беше разтоварил чувала от гърба на магарето и сега двамата с Олджибай се заеха да направят нещо като походна палестра. Те наредиха на земята дървените гладиуси и махейри, до тях различните типове щитове, а най-накрая истинските оръжия на гладиаторите. Приближих се и хванах в ръка тризъбеца на рациария, прекарах ръка по ръба на щита на секутора. Опипах внимателно блестящото, опасно извито напред острие на сиката, а след това и тънкото като жило острие на Махейрата. Бях омагьосан от красотата на оръжията. Не можех да повярвам, че това се случваше на мен. Като дете стотици пъти бях мечтал да стана гладиатор. Бях слушал омагьосващите разкази на Баяр и си представях, че съм воин, застанал в средата на Колизеума, и сякаш чувах хилядите, които ме приветстваха. Докато Баяр ми бе разказвал за свободата, аз основно бях питал за това, как се е чувствал като гладиатор. В онези моменти мечтаех да бъда роб. Колко глупав съм бил тогава и как нищо не съм разбирал! Никога обаче не се бях надявал, че наистина ще се запозная с гладиатори. Не бях очаквал, че ще напусна степта и сам някой ден ще участвам в гладиаторски борби. Никога! Сега не можех да повярвам, че се намирах в Тракия и ми предстоеше първа битка на гладиаторската арена. В същото време това щеше да бъде последната битка на гладиаторите. Можеше ли това да е последната гладиаторска битка въобще, можеше ли да се окаже, че аз съм последният гладиатор в света?
Днес започваше моето обучение. Фиробс се приближи до мен и започна да ми показва упражнения, с които да подготвя тялото си за предстоящото изпитание. Гладиаторът говореше бавно и търпеливо ми обясняваше за какво служи всяко движение. Той ми обръщаше внимание и на най-малките движения, и на това как е поставена главата и тялото. В този момент разбрах, че се изправям пред цяла бойна система, разработвана от хилядолетие. Гладиаторските борби бяха отделна бойна система, която имаше малко общо с обучението в легионите и българската армия. Това беше отделна наука, със свои правила, методи, школи. Докато загрявахме, Фиробс ме запознаваше с всичко това.
По някое време той ме попита:
- Спомняш си всичко, което ти бях разказал за типовете гладиатори, нали?
- Да, всичко помня - решително отвърнах аз.
- Ти какъв тип въоръжение би избрал? - попита той.
- Винаги съм искал да бъда най-добър и най-силен - отвърнах аз. - Искам да бъда секутор.
- Секутор - отвърна Фиробс и се замисли. След това продължи. - В гладиаторските битки не винаги очевидното е истина. Мнозина смятат секутора за най-силен, но понякога това не е така. Ако беше вярно, нямаше да има други типове гладиатори освен секутори. Никой не би избрал губещ тип. Но типовете са много и те имат връзка не само с народите и с видовете битки, но и със структурата на човек. Облечи въоръжението на секутор! - каза Фиробс.