- Ти гледай да не го последваш - отвърна остро Клавдий Тал. - Пинас се е зарекъл да те убие.
- Всички вие ли победихте? - попитах аз.
Те не отвърнаха, но по жестовете им стана ясно, че е така.
- Ти кажи как върви твоята подготовка? - отново попита Юксеус.
Не исках да отговарям. Бях гладен и много уморен. Хапвах от зеленчуците и отпивах от водата, в която разтварях малко мед, и се чувствах много добре.
- Това е най-добрият гладиатор трак! - отвърна вместо мен Фиробс и това явно направи впечатление, защото всички замлъкнаха.
- Какво каза? - попита Клавдий Тал. - Нещо ме „хвана” виното и не чух добре! Вярно ли е?
- Да! Той, Виктор Скевас е най-добрият гладиатор трак живял досега!
- Вие самият сте трак - каза Клавдий. - Да не би да е по-добър от вас?!
- Да! - твърдо отвърна Фиробс.
- Какво говорите?! - изуми се Клавдий. - Вие сте легендата Фиробс, „Яростната борба”, за вашите битки се носят легенди. Вие сте най-добрият жив гладиатор в момента, не може това момченце да е по-добър от вас!
- По-добър е! - каза бавно Фиробс.
- Това са глупости! - изригна Клавдий. - Та той не знае от коя страна се хваща сиката! Как ще е по-добър от вас?! Вие сте остарели, учителю! Разнежили сте се! Не може да кажете, че той е по-добър от вас!
- По-добър е! - все така бавно и спокойно говореше Фиробс.
- Искам да се убедя - каза Клавдий.
- Битка! Битка! - започнаха да крещят останалите гладиатори. Те бяха щастливи. Никой от тях не беше очаквал такова приключение през тази вечер, но те никога не биха отказали да се повеселят за чужда сметка. Повечето от тях започнаха да дразнят пийналия вече доста вино Клавдий.
- Как ще се бием? - попита той, като гледаше към Фиробс.
- Направете го с дървени гладиуси. Ти ще си секутор, какъвто си всъщност, а Виктор Скевас ще се бие по моя начин - трак ди махейрос.
- Ще се справи ли, учителю? - попита Юксеус.
- Да! Сега ще видите нещото, което създавах цял живот и за което само съм ви говорил. Виктор ще оживи моя начин за водене на гладиаторска битка.
- Нека видим! - изръмжа Клавдий Тал и скочи към дървените гладиуси, които бяха поставени на земята. След това извика към мен:
- Давай по-бързо, че ме чака виното!
Аз, с помощта на Олджибай, закрепях по себе си въоръжението на трак. Свалих от колана си двата меча и ги поставих на земята. След това взех в ръце два дървени гладиуса. Дървените оръжия бяха по-леки и се движеха много по-бързо, в същото време обаче бяха по-къси и, за да достигна Клавдий, трябваше да правя по-дълбоки Напади.
Битката започна по знак на Фиробс. Отначало двамата си разменяхме удари и се движехме на безопасна дистанция. Дълбоките напади ме затрудняваха, но съвсем скоро успях да перна Клавдий с единия гладиус в ръката. Това стана почти случайно. От одеве се биех, но не си представях Клавдий Тал, а Пинас. Струваше ми се, че именно срещу него съм се изправил. Изведнъж някак си се пренесох във времето, когато щях да се изправя срещу омразния мъж. Стиснах гладиусите по-силно. Аз трябваше да победя! Трябваше да покажа на тези самодоволни мъже кой съм, кои са българските воини! За миг си представих, че в ръцете си стискам истинските мечове. Аз бях змей, почувствах твърдите люспи на съществото в мен. Аз бях Авитохол и трябваше да победя! Стиснах дръжките на мечовете и започнах да сипя удари срещу противника си. След първия удар последва втори и трети. Клавдий изпита болка и се сепна. Той беше пиян. Опита се да направи нещо, да отвърне, но мисълта му течеше бавно. Той не беше готов за такава битка. Беше смятал, че думите на Фиробс са неверни. След първия удар, Клавдий разбра, че се беше лъгал. Той беше влязъл в битка, без да е готов за нея. Беше решил, че ще победи без усилия, просто ей така, защото е по-добър от мен. Възпитанието му на гладиатор обаче и инстинктът му на такъв за миг се пробудиха. Клавдий Тал беше обучаван в това да оцелява, за да направи това, едно от най-важните неща беше преценката. Той беше учен правилно и трезво да преценява както противниците, така и ситуациите. В момента опитен гладиатор бе допуснал да направи неправилна преценка. Това беше станало заради изпитото вино или поради неговата гордост - сега това нямаше значение. Важното беше, че Клавдий Тал бе закъснял в ситуацията и бе допуснал да бъде изненадан. Той беше учен, че в една такава ситуация естественият завършек на толкова грешки е смъртта. Това видях в погледа му само за миг. Там имаше учудване, че е позволил да бъде изненадан, имаше ужас, защото тялото му знаеше, че ако това беше истинска битка и оръжията бяха истински, това щеше да означава смърт. Видях също и опит да се спаси, но не успя. Ударите ми влизаха в гърдите и ръцете на мъжа, не исках да атакувам врата, защото, макар дървени, оръжията ми можеха да бъдат опасни и да го наранят. Моята атака смая стъписания, застинал от ужас гладиатор. Той не помръдваше, беше „уловен” и нищо не можеше да направи. Секуторът беше победен от хищното ми нападение. Аз „сипех” удари с двете си оръжия. Моята бързина беше много по-голяма от неговата и той нищо не успя да направи. Когато спрях, Клавдий Тал беше победен и унизен и всички, които гледаха нашата битка, знаеха това. Мъжът стоеше с отпуснати надолу ръце и показваше безсилието на своите оръжия. Гладиаторите около масата мълчаха гузно. Бях сигурен, че, без моите приятели и Фиробс, всички останали бяха очаквали победа на опитния гладиатор над мен. Това обаче не се беше случило. Сега всички те поеха част от вината за загубата на приятеля си гладиатор. Това трая обаче само миг, след малко всички избухнаха в буен смях. Това беше техният начин да се разграничат от поражението на Клавдий и от собствената си погрешна преценка. Сега те се подиграваха на загубилия, но всеки един от тях знаеше, че би загубил също като Клавдий Тал. Те всички бяха загубили. Аз стоях все още изправен и не слушах нито подигравките към Клавдий, нито хвалбите, изпращани от мъжете, по мой адрес. Мнението на пияните хора нямаше никаква стойност. Сега обаче за пръв път видях как зад маската на пиянството те скриха собствения си страх, как прикриха грешката и поражението си.