След това някак гузни, мъжете тръгнаха да си лягат. Аз се чувствах зле заради това, което беше станало с Клавдий Тал. От обучението през целия ден мускулите ми бяха сковани и мечтаех за отпускане, а скоро разбрах, че копнея и за женска ласка. Изчаках гладиаторите, които един след друг, олюлявайки се, се отправиха към кубикулумите15 да спят, като се извиняваха с тежкия ден, който им предстои. След като станаха Таис и Нефертари, се приближих до Теодора. Вътре в себе си исках тя да погледне благосклонно на мен заради победата ми над гладиатора.
- Харесва ли ти тук? - попитах красивата млада жена.
- Да! Аз съм била тук и преди. Тук прекарвахме детството си. Ние с Орест се познаваме от летните ни ваканции в това имение. Тук слънцето е особено приласкаващо и климатът е много добър за отглеждането на деца.
Орест беше палав и силен, а Приск все така отнесен и отдаден на книгите. Тримата бяхме интересна група. Скитахме по цял ден, ходехме на реката, катерехме се по склоновете на обраслото с кедри тепе. Тук прекарахме едно спокойно и щастливо детство.
От одеве слушах това, което Теодора ми разказваше, и опитвах да си представя тримата като малки деца.
- Ти къде си отраснал, посланик? - попита жената.
Този въпрос ме накара да се сетя за степта, за суровите зими. „Степта е жива! Земята диша! Потоците са кръвта на тази земя, а животните са нейните мисли!”
- Аз съм от далече. Там, откъдето идвам, земята е сурова. Това тук е като рая. Ако има Едем, той е тук, във Филипопол. Ако тук е Едем, ти си ангел! - колкото се може по-нежно се опитах да го произнеса.
- Посланик, виждам, че имате интерес към мен, но, без да ви обидя, искам да ви кажа, че между нас нищо няма да се получи. Вие сте много красив мъж, но аз не искам и не смятам да бъда с такъв като вас. Знам, че ще ви разочаровам, но е така и трябва да го знаете.
- Защо? - изненадах се аз.
- Аз искам да се омъжа за човек от моята вяра, да е богат и да може да се грижи за мен и децата ми. Да си живеем спокойно, да остареем и да имаме внуци.
- А след това? - попитах аз.
- След това какво? - не ме разбра Теодора.
- След това идва смъртта. Така ли искаш да преживееш живота си?
- Да! - просто и наивно ми отвърна Теодора.
- Не искаш ли да преживееш живота си пъстро, забележително, да обиколиш света, да видиш непознати земи, да се срещнеш с умни и интересни хора, да живееше с дъха на земята, да препускаш на кон в степта, да видиш ленивите води на Тигър и Ефрат, да видиш маранята при залеза на слънцето от зикурата, да видиш Тибет, където всички мъже от семейството имат една жена, да видиш пирамидите на Египет? Не искаш ли да живееш така? - разпалено питах аз. Бях се разгорещил, защото си представях всички места, откъдето бях минал и където бе останала частица от моята душа.
- Не! - просто отвърна Теодора..- Такива жени няма. Жените трябва да си стоят вкъщи, да обичат мъжа си и да се грижат за децата си!
- Говориш като безпросветна жена! - казах разгорещено аз. - Ти си сестра на Приск, а той е учен човек. Никога ли ни ти е разказвал за другите земи?
- Приск е мъж, а аз съм жена - отвърна Теодора.
- Ти си преди всичко човек, а после жена. Първо сме човеци, а след това всичко останало. Дали сме гърци, перси, евреи или римляни е чак след това. И най-важното нещо за всеки човек е да бъде жив. Това е първото нещо, което всеки заслужава да изпита в своя живот. Ти ми говориш като човек, който е умрял, който никога не се е раждал!
- Аз ти говоря като жена - меко каза Теодора, като че се опитваше да ме приласкае.
Бях възмутен от думите на красивата ромейка. Може би беше засегната и моята чест. Тя ме беше изключила от кръга мъже, с които можеше да бъде, само защото бях чужденец. Може би затова толкова много се подразних. А може би духът на жрец на Богинята майка и на Лилит се бе събудил в мен?
- В света винаги е имало жени, които са имали чест и са живели наравно с мъжете. Има цели народи, сред които жените са били смятани за равни с мъжете. Те са се борили за правото да бъдат свободни и независими. Аз принадлежа към такъв народ - не уточних нищо повече, защото не исках да се разкривам. Теодора знаеше, че съм персиец и това беше достатъчно. Винаги можех да кажа, че в Персия има много народности. Самият аз знаех няколко. Тя обаче не каза нищо и аз продължих: - Аз знам за много жени, които са имали силата да оставят името си в човешката история, такава беше Хипатия.