- Полигамията е богоненавистна - каза Теодора.
- Да, така ви учат евреите.
- Това няма нищо общо с евреите, това идва от християнството.
- Напротив, няма нищо общо с християнството. Аз съм обикалял много по света. Освен полигамия, в света има и адрогомия, това е, когато една жена има много мъже.
Теодора запуши ушенцата си, които сега ми се сториха много зачервени.
- Престани да ме цапаш с мерзки слова! - каза тя.
Аз обаче не спрях. Не знаех какво точно преследвах. Виждах нейната погнуса, но продължих да говоря, може би за да отмъстя за това, че ме бе отхвърлила, без дори да ме оцени като човек.
- В светите земи се говори, че Йосиф - бащата на Исус, е бил женен преди да вземе Мария.
- Това е лъжа! - избухна Теодора.
Реакцията й бе толкова силна, че предизвика вниманието на останалите мъже, останали около масата. Тя осъзна това и си наложи да седне. В същото време реакцията й, това че се бе зачервила и че все още говорехме, показваше интереса на ромейката към мен. Аз знаех, че ако тя нямаше интерес, въобще не бихме говорили толкова дълго. Теодора ме харесваше и все по-трудно можеше да скрие това. Тя беше привлечена от това, че бях толкова различен, може би й се струвах екзотичен, не знаех. Разпалеността й обаче показваше това.
- И какво, посланик, искате да кажете, че можете да бъдете с две жени и те да не искат да ви притежават, така ли?
- Да - отвърнах аз.
- Не мога да си го представя! Това не може да бъде!
- Знам, че за вас, западните жени, е тaка, но ако знаехте това, което аз знам, щяхте да разберете, че може.
- Какво толкова трябва да знам?! - изненада се Теодора. - Каквото и да знам, това са чувства.
- Чувствата са нещо, което вие на запад използвате, за да прикриете слабостта си. Чувствата и емоциите могат да се контролират и това не е особено трудно. Вие обаче сте научени да парадирате с тях. По този начин скривате липсата на дълбочина. От малки ви учат да изнасяте чувствата си напред, все едно са жертвен агнец и ви уверяват, че като вървите така, предавайки се, няма да бъдете наранени. Някой ви е излъгал. Дори напротив. Изнесете ли чувствате си напред, задължително ще бъдете наранени, просто няма как да ви се размине.
Нашите жени са по-спокойни, те не използват чувствата си за щяло и нещяло. Те са прикрити, въздържани и така ние не се изтощаваме взаимно. Не ставаме прозрачни един за друг и сме си интересни дълго време. Ние не се проникваме взаимно и не се сливаме, не ставаме едно същество, това ни помага да имаме уважение, да се ценим и да разчитаме един на друг.
- Но мен Пулхерия ме е учела, че всяка жена трябва да се отдаде на мъжа си изцяло, докрай, както Девата се е отдала на Бог. Всяка жена трябва да бъде Христова невеста, а след това и жена на мъжа си.
- Нали знаеш, че Пулхерия никога не е правила това. Светът е пълен с лицемери, които проповядват на останалите как да живеят, а самите те никога не са живели по този начин. Пулхерия не е била с мъж, а се е отдала на непорочен живот, затова няма право да говори за отношенията между мъжете и жените.
Освен това не забърквай Девата и Младенеца! Има евангелия, които казват, че Мария е познавала мъж преди зачатието. Този мъж според някои се казвал Пантера и бил римски войник, или поне служел в легиона, и Исус бил именно негов син. Девата, освен с Бог, дори да приемем, че той е бил с нея в самото начало, след това е била и с Йосиф - нейния законен мъж, защото Исус е имал братя и сестри. Така че тя не е била толкова вярна дори на Бог. Други евангелия говорят за това, че Исус е имал по-голям брат - Яков.
Въобще виж колко странно звучи всичко това, когато го говорим, че една жена е била с Бог. Това в моите уши звучи нелепо.
- Нелепо е в твоите уши, посланик, защото ти си неверник! В ушите на християнин това звучи съвсем нормално. Аз вярвам във всичко това. Лъжи са нещата, които ти говориш! - подскочи Теодора. - Откъде ти знаеш толкова много за живота на нашия Спасител?
- Вашият Спасител е живял на Изток, а вие практикувате религията му на Запад. Ние, на Изток, знаем повече за истинския Исус и това е нормално; вие тук вярвате в един измислен от Павел Исус, който няма много общо с човека Исус!
- Пулхерия ни е учила друго.
- Пулхерия греши. След като се отдадеш изцяло, ти губиш човека, защото преставаш да му бъдеш интересен. Такова взаимно проникване е пагубно, то те кара да загубиш себе си. И така много хора, преди да са се събудили за света, потъват в тази любовна омала и така никога не живеят.