Виж Пулхерия колко мъже е имала и ще разбереш, че тя е нещастна. Как може жена, която е посветила себе си на Бог и е девствена, да те учи на любов?
За да подразня Теодора, добавих:
- Ако ми пристанеш, ще те взема като своя първа жена.
Тя отново се изправи, ромейката беше възмутена. Виждах ноздрите й, които се разширяваха, така тя ми заприлича на расова кобила. Поисках да я обяздя. За тази вечер обаче й стигаше толкова. За да задържа интереса на жената върху себе си, аз се изправих и тръгнах да си ходя. Сиджими и Олджибай се поизправиха да ме придружат, но аз им направих жест да останат. Бавно се отдалечих към стаята си, обаче още не ми се спеше. Спомнях си ноздричките на Теодора и исках да бъда с жена. Вместо да се отправя към стаята си, отидох до вратата на Таис. През цялото време си мислех за двете жени. От една страна Теодора беше Ева, тя искаше да бъде майка, но не искаше да се омъжи за варварин. Тя нямаше да ме последва в степта, а щеше да иска да остане тук, в цивилизования свят, и да бъде богата и обгрижвана. От другата страна беше Таис, тя беше Лилит, беше дива и необуздана, жрица и нямаше да иска да остане на едно място дълго време. Но и Таис нямаше да ме последва в степта и да остане при оцелелите българи, за да бъде майка на новия ми народ. Замислих се, можех ли да се оженя за Теодора, която да направя своя официална жена, а с Таис да бъдем просто любовници? Тихо потропах на вратата. След това внимателно я открехнах. Таис стоеше седнала на леглото, облечена в лека роба. Нефертари поднасяше леген с вода към леглото, където беше седнала атинянката.
- Посланик - каза Таис.
- Стига с това „посланик” - сопнах й се аз.
- Какво става? Защо сте разгневен? - попита ме толкова официално и дистанцирано Таис, че чак се стреснах. Имах ли право да говоря така на златокосата жена? Имах ли право да се държа с нея толкова остро? Беше ли длъжна тя да търпи лошото ми отношение?
Нефертари седна при нозете на Таис и сега тя ми заприлича на нимфа, седяща покрай брега на спокойно езеро. Таис подаде нежното си краче към Нефертари, а египтянката го пое с мургавите си ръце. Таис имаше изящно ходило с малки, нежни пръстчета. Спомних си какво бяхме преживели двамата с нея в Египет. В мен се появи някакво нежно чувство да я прилаская и Да се грижа за нея, както и да я защитавам. Това чувство ми беше толкова добре познато. Не беше ли това любовта? Обичах ли Таис? Бях ли влюбен в нея?
Нефертари бавно и някак в унес изми двете ходила на атинянката. Наблюдавах тази сцена и ме изпълваше някакво чувство на спокойствие и блаженство. Докато наблюдаваш действията на египтянката, се сетих, че всъщност бях дошъл тук от желание да бъда с жена. Но Таис ми бе показала, че сме далечни и че близостта, която желая, е невъзможна. Това ме бе успокоило и изтрезвило. Сега седях напълно спокоен и омиротворен и просто наблюдавах двете жени. Вече бях забравил с какви намерения бях дошъл до тук. В този момент имах нужда само да се отпусна. Жените може би очакваха да кажа нещо, но аз не знаех какво. Всяка дума в този момент ми се струваше недостойна и щеше да наруши божествената картина, на която бях станал свидетел. Когато ми се доспеше, щях да се прибера в стаята си и да заспя спокоен. Утре щеше да бъде тежък ден. Сам не знаех защо бях решил, че тази вечер бих могъл да бъда с Таис. Тъкмо се канех да се изправя от канапето, на което се бях поизлегнал, когато Нефертари свърши с измиването на краката на Таис. Атинянката държеше двете си ходила над легена, а капчиците чиста вода се отцеждаха по пръстите й и някак бавно капеха върху спокойната водна повърхност. Във всичко, което Таис и Нефертари правеха през тази вечер, ми се струваше, че има някакъв божествен знак. Сякаш всеки жест имаше особено значение и е натоварен с особен смисъл. Дали разбирах всичко, което се случваше около мен? Не знаех. Нефертари взе една кърпа и бавно попи водата от ходилата на Таис. Атинянката държеше така краката си, все едно е учена как трябва да го прави. Учеха ли това атинските хетери, или каквото и да направеше Таис, беше красиво? Продължих да гледам двете жени. Нефертари все така нежно подсушаваше краката на Таис. Гъркинята ме погледна, а в погледа й прочетох страст, но не повърхностната страст и похот, а някаква дълбока, прадревна страст. Това беше погледът на Богинята майка. Именно с този поглед богинята бе прелъстила всички мъжки богове. Този поглед беше универсалният език на любовта. В него имаше приласкаване, молба, укор, страст, нежност, предлагане и отдаване. Този поглед ме накара да се вцепеня. Той беше толкова сложен, че в първия момент не го разбрах. Не разбрах какво искаше да ми каже с него Таис. Искаше да си тръгна или да остана, или да отида при нея. Не знаех. Тя ме гледаше, а аз се чувствах като глупак. Какво трябваше да направя?