Без да отмества очите си от мен, атинянката посегна и нежно хвана ръката на приседналата в краката й египтянка. Нефертари също не разбра какво става и какво иска от нея Таис. Тя се почуди и това се разбра по незавършените й жестове. Таис обаче беше настоятелна. Тя продължи да притегля египтянката към себе си и все така ме гледаше, все едно бе потопена в очите ми.
Таис притегли Нефертари към себе си. Едната й ръка все така я държеше за ръката, а другата плавно обхвана тънкия кръст на египтянката. Този жест на майчинско приласкаване, на опека и защита постепенно приближи телата на двете жени. Без да отмести погледа си, Таис придърпа Нефертари към себе си. Виждах как лицата на двете жени се приближиха. Този жест постепенно премина в нежна целувка. Устните им се докоснаха. След това те се вляха една в друга. Този жест, започнал между двете жени, едната от които беше господарка и жена, а другата - нейна ученичка и прислужница, постепенно издигна двете в равнопоставени същества. С изправянето си Нефертари като че порасна с години. Наблюдавах двете жени отстрани и забравих, че едната е гъркиня, а другата - египтянка, че едната е учителка на другата, че едната е много по-млада от другата. Само с един жест Таис от майка се бе превърнала в по-голяма сестра, в жена, в любовница. Какво значение имаше всичко това? Това бяха преходни стойности. Те вече нямаха значение за мен. Аз стоях отстрани и гледах две напълно равностойни жени. Нежната целувка на устните им постепенно премина в сливане. Нежното червено езиче на Нефертари проникна през червените, като разцъфнала роза, плътни и сочни устни на хетерата, след това мина през белите като слонова кост зъби на атинянката и потъна в дълбоката бездна на целувката. Жените се сляха в дълбока и всепроникваща целувка. Наблюдавах ги безстрастно. Учудването ми изчезваше, а с него намаляваше и притеснението ми. Не знаех дали те вече го бяха правили, но сега това не ме интересуваше. Наблюдавах ги и си мислех за Ева и Лилит. Коя беше Ева и коя Лилит? Коя беше Розата и коя Лилията? Скоро разбрах, че двете са и Розата, и Лилията. Таис учеше Нефертари как да я докосва и аз виждах това. Вече бях сигурен, че това, което наблюдавам, се случваше за пръв път. Бях сигурен, че Нефертари е целомъдрена и чиста.
Докато ги наблюдавах, двете жени се бяха отдалечили. Таис беше обхванала лицето на Нефертари с дългите си изящни пръсти. Тя я гледаше нежно и любовно, все едно искаше да й каже нещо. Нефертари направи същото. Изпитах усещането, че въздухът между лицата на жените е плътен и гъст. Устните на двете жени потръпнаха. Те като че ли едва издържаха да са разделени. Двете скочиха една към друга. Стори ми се, че ще се ударят, но това не стана, а се сляха в гореща прегръдка. Устните им, копнеещи едни за други, отново се сляха. Телата им се бяха отдали на страст, борба и пълно сливане. Гледах гърчещите се тела на двете жени. Сега те ми приличаха на гъвкави и красиви змии. Преплитащи се едно в друго, телата на жените бяха толкова прекрасни! Без да се усетя как, се бях изправил и гледах страстната борба отгоре. Сам не разбрах кога хитоните на жените се бяха смъкнали. Аз стоях все едно не присъствах там. Бях просто един наблюдател. В мен нямаше повече страст, отколкото в едно дърво. Сега, като гледах тази нежност и красота, разбрах, че моето място не е сред тях. Аз бях обикновен човек, воин израсъл в степта. Цяло чудо беше, че бях стигнал до тук. Сега разбрах, че не бях достоен да бъда с тези жени. Те бяха богини! Тези жени бяха цветът на жените в света. Те бяха посветени. Кой бях.аз? Никой! Стоях и ги гледах. Бях щастлив, че съм тук и имам привилегията да наблюдавам всичко това. Бях сигурен, че много мъже никога нямаше да видят нещо толкова нежно, страстно и съкровено, както прегръдката между две жени. Никога не бях виждал нещо толкова силно и разтърсващо. Бях потресен. За мен времето бе престанало да съществува. Тези жени бяха успели да ме накарат да почувствам нещо, което не бях изпитвал и в най-страстните ми нощи в Индия, и дори в храма на Ищар във Вавилон или в пещерата на Лилит. Това беше нещо невероятно и аз стоях като омагьосан, без да мога да отделя поглед от тях.
Чак сега си дадох сметка, че не знаех от колко време се намирам в стаята на Таис. Сетих се, че се намирам в сърцето на Тракия, във вила близо до Филипопол. Как бях стигнал до тук? Жив ли бях въобще, или това беше раят? Стоях и се слях с това, което наблюдавах. Аз бях Авитохол. Аз бях воин. Кое беше по-силно - войната или любовта, Марс или Амур, Арес или Ерос?