Изведнъж ми се стори, че Таис направи жест към мен. Тя като че ме канеше да се приближа до тях и да се включа в тяхната игра. Аз обаче бях недостоен, а и утре ме очакваше тежък ден. Да бъда воин за мен беше по-важно и сега нямаше да изневеря на същността си. В същото време сърцето ми се свиваше. Пред мен се случваше това, за което цял живот бях копнял. Обърнах се и тихо напуснах стаята, като оставих двете жени една на друга. Бях разтърсен. След като затворих вратата, се подпрях на стената. Още миг и щях да припадна.
В този момент вратата, от която само преди малко бях излязъл, се отвори. Очаквах да видя Нефертари да изнася легена с вода. Сигурно, като напуснах, бях прекъснал любовната игра на двете жени. За миг само се разколебах дотолкова, че ми се стори, че това, което бях видял в стаята на Таис, въобще не се беше случило.
Очите ми все още не бяха привикнали с мрака. Погледнах към открехнатата врата на стаята и там я видях. Тя беше напълно гола. Виждах стегнатото й като изваяно от мрамор тяло. То се осветяваше от светлината, която идваше от открехнатата врата.
- Ксеркс - прошепна Таис, след което се приближи до мен и се опря с цялата си дължина. Чувствах формите й. - Вече не знам как да те наричам. Ксеркс не искаш, забрани да те наричам „посланик”.
- Наричай ме Виктор - казах аз. - Тук името ми е Виктор Скевас.
- Виктор - нежно произнесе Таис. - Името ти означава победител! Ела!
Докато говореше, Таис ме хвана за ръка. Тя направи това нежно, но достатъчно настоятелно. Последвах я. Давах си сметка как един нежен жест можеше да има повече сила от силния хват на „желязна” гладиаторска ръка. Аз усещах ръката на Таис и ми се струваше, че за другата ми ръка ме е хванал и ме стиска Фиробс. Тази вечер обаче беше магическа. Ерос взе надмощие над Арес. Последвах Таис, не исках някой да я види така. Влязох в осветената стая. Хетерата ме заведе до леглото. Като ме видя, Нефертари се сви и опита да прикрие голотата си. Таис я успокои.
- Откакто се случи онова в Египет, не мога да докосна мъж както преди - каза атинянката. - Оттогава изпитвам влечение само към жени. Тази вечер ние ще бъдем тримата и ще се слеем ведно - нежно говореше атинянката. - Тази вечер Нефертари ще стане жена, а ние ще направим това, което толкова време очакваме. Нефертари ще завърши своето обучение и в същото време ще започне своя живот на жена.
Това беше една магическа нощ. Нефертари свикна с мен и престана да се притеснява. Тримата се отпуснахме и се сляхме в едно съвършено същество. В тази нощ египтянката стана жена, а аз бях първият мъж в живота й.
Нощта беше дълга и изтощителна. Тъкмо се прибрах в стаята си и се готвех да си лягам, когато видях, че навън се сипна заранта. Отидох до прозорчето. Розовата светлина зад тепето и силуетът му с храма отгоре, които видях, се врязаха в съзнанието ми. Наблюдавах двора и почувствах това място по един нов, непонятен за мен начин.
Чувствах се уморен, но хвърлих поглед на мястото, където се упражнявахме с Фиробс. В този момент на вратата ми се потропа. Бях сигурен, че е Таис. Разпален тръгнах да отворя. Копнеех отново да прегърна стегнатото тяло на гъркинята. Бях се наслаждавал на двете жени цяла вечер, но все още не се чувствах заситен. Беше ми много странно да съм с двете жени едновременно. Обичах Таис и на няколко пъти сърцето ми се свиваше, когато виждах влюбения и предан поглед на египтянката. В същото време бях първият мъж на Нефертари и изпитвах странна близост към нея. Отначало тя се страхуваше от мен, но накрая ми се довери и преплиташе дългите си пръсти около якия ми врат. Аз я целувах нежно и усещах как двете женски тела се опираха в мен от двете ми страни. Затова сега, колкото и да се чувствах уморен, се затичах към вратата.
Когато я отворих, онемях. На прага вместо Таис стоеше Фиробс, облечен в бойните си дрехи.
- Станал си вече - каза той. - Това е добре. Трябва да се упражняваме. Нямаме време.
- Но аз... тъкмо си лягах - смънках аз.
- Идвай! Идвай!
Това беше най-дългият ден в живота ми. Упражнявахме се от най-ранни зори. Фиробс беше възхитен от това колко бързо възприемах всичко. Той беше впечатлен от нивото ми и бързината, с която правех всичко, което той поискаше от мен. Аз обаче едва стоях на краката си. Фиробс на висок глас ме хвалеше и твърдеше, че аз, Виктор Скевас, съм единственият човек, който можел да овеществи неговата идея за трак ди махейрос.
Докато се упражнявахме, къщата се събуди за живот. Само така отчетох как моите спътници ни напуснаха и отидоха да гледат игрите във Филипопол. По някое време се загледах в Таис и Нефертари, които бяха спрели и отдалече ме наблюдаваха със съчувствие. В този момент зад тях мина Теодора. Това бяха трите най-красиви жени на света. Теодора беше неутрална, а другите две бяха Ева и Лилит. Гледах трите жени. Какво ли щяха да кажат, ако можеха да прочетат мислите ми? Тези жени притежаваха всичко, което като мъж можех да пожелая. В този момент Фиробс ме удари с всичка сила по крака с дървения меч, който държеше. Той изръмжа нещо и аз разбрах, че се бях заплеснал по красивите жени. Те скоро също заминаха за Филипопол, което помогна да повиша концентрацията си. Олджибай остана в имението и много ми помагаше. По някое време при нас пристигна пратеник от Филипопол, той беше изпратен лично от Флавий Мантан и канеше Фиробс да изиграе ролята на провокатор на игрите. Игрите се нуждаели от опитен гладиатор, който да настройва останалите гладиатори за битките. Той трябваше да пази падналите гладиатори. За тази роля се използваха гладиатори-ветерани и досега това винаги беше правил моят учител, като човек с най-голям авторитет .сред воините на арената. Фиробс отказа и видях колко недоволен бе пратеникът. Продължихме да се упражняваме. По някое време Фиробс ми позволи да хапна. Бях толкова уморен, че се свлякох на пода в голямото помещение и там, седейки върху главата на горгоната Медуза, ядох каквото можах да погълна.