Привечер се чувствах ужасно уморен. Очите ми се склопяваха, а слънцето още не бе залязло. Гладиаторите и спътниците ни още не се бяха върнали от борбите. Упражнявах се, заспивайки. Фиробс ме беше оставил на мира и след като се увери, че едва стоя на краката си, ме остави да отработвам техники с два рудиуса. Докато правех това, с Олджибай си говорехме, за да не заспя. Какво ли беше станало на борбите през деня? Дали някой не беше ранил или убил Пинас и така нямаше да направи цялото това страдание безсмислено? Сега този въпрос живо ме интересуваше.
Скоро спътниците ми се прибраха, всички гладиатори бяха живи и здрави и бяха победили. Тази вечер всички се веселяха и се радваха. Аз задрямах на няколко пъти, което предизвика насмешката на Теодора и съчувствието на Таис и Нефертари. След това тръгнах да се прибирам в спалнята си. Влезнах в стаята си и скоро на вратата се появиха двете прекрасни богини. Таис се съблече гола и легна при мен, Нефертари също се съблече и започна да пее и танцува, в това време атинянката се докосваше до мен и извиваше гъвкавото си като змия тяло. Вниманието ми беше раздвоено между двете жени, между чувственото докосване на Таис и танца на Нефертари. Това беше раздвоение между допира и докосването, и очите.
Докато танцуваше, Нефертари ме гледаше в очите, в този поглед имаше дързост и твърдост. Колко беше пораснала египтянката?
- Ти тръгваш да се нахраниш? - пееше египтянката и ме гледаше в очите. Личеше си, че тя насочваше посланието си към мен. В този поглед имаше привързаност и дори любов. Това ме накара за миг да се стресна, в този момент обаче почувствах сочното зряло тяло на хетерата. Чувствах топлината, излъчваща се от него, и меките съвършени форми. Поисках да прегърна и Нефертари и да почувствам и нейното, макар и слабичко, телце. Харесвах ли египетската жрица? Та тя беше още дете! Погледнах я. Не! Тя вече беше жена.
Нефертари продължаваше да пее и аз се отпуснах, като се насладих на всичко, което ставаше около мен.
- Ти тръгваш да се нахраниш? - повтори египтянката, а аз останах омагьосан от слабото й телце и дългите, нежни пръсти на изящните й ръце.
- Мигар стомахът ти е господар?
Ти тръгваш да се обличаш?
Аз имам завивка.
Тръгваш, защото си гладен?
Тръгваш, защото си жаден?
Ето ги моите гърди
да утолят твоя глад, твойта жажда.
Прекрасен ден за прегръдки...
Любовта ми към теб влезе в моята плът,
както вино се смесва с вода,
както подправка - с горчив портокал,
както млякото - с мед ароматен.
Побързай
към твоята Сестра
както жребец към бойно поле,
както бик, към яслите хукнал.
Любовта е небесен дар,
като огън тя ни разпалва;
тя е сокол, стрелнат към своята жертва.
Нефертари престана да пее.
- Продължи, жрицо! - промълвих аз. Опитвах се да не се движа заедно с тялото на Таис, но ми беше много трудно. Атинянката се опираше в мен по най-страстния начин, но в същото време ми беше много приятно да наблюдавам Нефертари, която може би за пръв път пееше за своите чувства. Тази песен явно беше египетска и много ми харесваше. Египтянката пееше на гръцки, но аз си представях Египет. Спомнях си тръстиките покрай лениво течащия Нил, пясъците, изгревите и залезите над пустинята. Египет! Някой ден щях да се върна там.