- Опиянява езерната свежест,
Сестрата има устни като лотосова пъпка.
Гърдите й са портокали,
челото й - капан от хвойново дърво,
аз съм див гъсок,
Косите й са стръв за моите очи,
поставени в капан.
Нима сърцето ми отхвърля любовта ти?
На упоението се отдай!
От милия не мръдвам! Ако щете,
ме бийте, цял ден в блатото ме дръжте,
към Сирия със сопи ме гонете,
към Нубия - със палмови тояги,
до хълмовете на пустинята - със пръчки,
или до делтата на Нил - с камшик!
Не ще послушам вашите съвети
да изоставя своята любов.
Докато пееше, на няколко пъти Нефертари променяше гласа си и аз разбрах, че в песента ставаше дума за двама души, мъж и жена. Едните думи трябваше да излизат от устата на мъж, а другите - на жена.
Нефертари продължаваше да пее:
- Аз плавам по течението на ладия с гребци,
Държа в ръката си снопче от тръстика.
Аз бързам към Мемфис, за да кажа
на Птах - владетелят на истината:
„Дай ми за тази нощ Сестрата!”
Водата в Нил е вино,
Птах - неговата тръстика,
а Сехмет - нейни листи,
Нарит - нейни пъпки,
Нефертум - неин цвят.
Ликува Златната,
земята озарява с хубостта си,
Мемфис е поднос с портокали,
Поставен от Прекрасноликия.
Искам да легна в къщи,
Да се престоря на болен - пееше Нефертари с дебел като на мъж глас.
- Съседите ми ще влязат
и с тях ще дойде Сестрата
и лекарят ще посрами,
че знае тя любовта ми.
После Нефертари започна да пее така все едно разказваше:
Крайградския дом на Сестрата с врата по средата.
Двете крила са разтворени,
Резето е вдигнато,
Сестрата е твърде разлютена.
- О, да бях неин вратар
щеше на мен да се кара!
И щях да слушам гласа й,
като хлапак да треперя.
Плавах надолу по Канала на царя.
И свърнах в канала на Ра -
исках да стигна до стана на шатрите,
когато отварят канала Мериту.
Докато бързах нататък,
сърцето ми молеше бога на слънцето Ра
да ми помогне да видя Брата,
когато отиват към царския дом.
Стоях с теб до устието на канала.
Ти отнесе сърцето ми в Он.
Аз спрях с тебе под дървесата
пред дома на Великия.
От дървесата на Великия
откъсвам клонка за ветрило
и гледам какво прави той,
обърната към градината.
Ръцете ми са пълни с клонки от персея,
косите ми тежат от благовония,
аз сякаш съм царица на Египет,
когато съм в прегръдките ти, Братко!
Нефертари пееше, а песента й като че бяха думи, отправени към мен. Чувствах се странно. Погледът ми като че бе отделен от тялото. С тялото си чувствах Таис, а с погледа виждах Нефертари. Докато слушах младата египтянка, душата ми - Ка или Ба, отлитна от тялото ми и ме отнесе там, в делтата на великия Хапи. Аз отново се намирах покрай сребърната змия, която се извиваше в калта, това беше Нил и Египет. Исках да бъда там. Нефертари носеше частица от земята, в която бе родена. Направих знак на младата египтянка да се приближи и тя се подчини на този мой жест. Тя пристъпи към леглото с грациозността на газела. Въпреки че милвах Таис, подхванах Нефертари и я притеглих към себе си.
Това беше нощ на страст и наслада. Въпреки нежността на жените, на няколко пъти изпадах в състояние, в което не знаех буден ли съм, или спя. Стрясках се и разбирах, че съм бил потънал в сън, но всъщност не бях спал. През цялата нощ телата ни се огъваха и преплитаха. На сутринта жените се отпуснаха в любовна омала. Аз се опитах да се изправя, а краката ми се разтрепериха. Чак сега осъзнах каква грешка бях допуснал. Ядосах се на себе си, всъщност през цялото време го бях знаел. Въпреки това се бях отдал на двете жени. Сега трябваше да търпя последствията от глупавото си решение.
Този ден беше същински кошмар. Фиробс беше недоволен от мен и изразяваше това съвсем директно. Ако не ме биеше непрекъснато с дървения си рудиус, сигурно щях да заспя. Този път не забелязах кога спътниците ми излязоха и напуснаха вилата. Спях! Стоях и спях, въртях двата дървени рудиуса и спях. Говорех и спях. Най-лошо стана, когато седнахме в залата, върху главата на Медуза. Лапвах залъка и, вместо да го глътна, заспивах. Умолявах Фиробс да ме остави да почина малко. Той обаче беше непреклонен. Продължихме да се упражняваме, Докато не се стъмни. Този следобед Фиробс ме запозна с местните тракийски оръжия. Той правеше това, защото християните можели да ни накарат да се бием и с други оръжия. Освен това твърдеше, че не може да се бия трак, без да познавам въоръжението на траките. Старият гладиатор ми показа всички традиционни тракийски оръжия. Той ме запозна и с махейрата, и със сиката, и с ромфея. Ромфеят беше страховито оръжие, то беше многофункционално, но много тежко и изискваше голяма сила. Хареса ми работата със скалми и да хвърлям аконтион. Вечерта бях толкова уморен, че не дочаках спътниците ни. Прибрах се в кубикулума си, легнах и съм заспал на мига.