На сутринта се чувствах нов човек. Не бях гладен. Станах и се измих. Бях в добро настроение. Присъединих се към останалите мъже и жени, насядали около масата. Тъкмо се готвех да ги попитам защо бяха закъснели толкова снощи, когато разбрах, че се беше случило нещо лошо. Всички стояха с наведена глава и мълчаха. Тогава разбрах.
- Какво е станало? - попитах Приск.
- Вчера в гладиаторска битка един срещу друг се изправиха Клавдий Тал и Пинас. Пинас го уби в битката, без да поиска мнението на публиката.
- И да не го беше направил - намеси се в разговора ни Полинек, - това щеше да свърши съдията и той щеше да забие острия си чук в черепа на Клавдий Тал.
- Какво стана с него? - попитах аз.
- Днес ще е неговото погребение. Въпреки че не беше християнин, ще го погребат по християнски. Местният епископ е дошъл във Филипопол. Той иска да спре игрите и това, че Клавдий почина, е прекрасен повод за него. Игуменът изникна от нищото. Иска да погребе Клавдий Тал като християнин, но Клавдий не беше такъв. Той почиташе всички богове на гладиаторите, всеки бог, който му даваше сила, беше добър за него, но през живота си Клавдий Тал се молеше най-много на Марс и Бакхус - като каза това, Полинек изля част от виното върху мозайката, точно върху една от змиите на горгоната. Тази змия като че отпи от виното и за миг ми се стори, че оживя.
- Днес ще поискам от организаторите да ми разрешат да се изправя срещу Пинас, за да отмъстя за Клавдий Тал - каза Полинек.
- Не го прави! - извикаха Юксеус и останалите гладиатори.
- Защо? Значи не вярвате, че съм по-добър от него, така ли?
- Не! Не! - започнаха да се оправдават гладиаторите.
- Така е! Така смятат и това наистина е така - вместо гладиаторите, отвърна Фиробс. - Ти си по-слаб гладиатор от Пинас и, ако се изправиш срещу него, ще се простиш с живота си. Освен това, като се опитваш да отмъстиш, ти ще бъдеш слаб. Отмъщението е лош съветник и то ще те хвърли в лапите на смъртта. Гневът, страхът и отмъщението са врагове на всеки воин.
Полинек седеше като зашеметен от откровените думи на Фиробс.
- Ти си първият човек, който открито в очите ми казва, че не съм добър воин - изумен каза той. - Ако не беше толкова стар и само от уважение пред побелелите ти коси, няма да те предизвикам на двубой!
- Внимавай, два двубоя като предизвикателство ще ти дойдат малко много за един ден! Аз мога да ти докажа, че не си толкова добър - Фиробс продължаваше да налива масло в огъня.
В безсилието си Полинек огледа останалите гладиатори, като че Търсеше подкрепа в тях или ги питаше какво да прави с ветерана.
Фиробс разбираше всичко това, изсмя се и каза:
- Мога да ти докажа, че не си добър - продължи Фиробс. - Ето тук е Виктор Скевас. Той е гладиатор от два дни, ако въобще може да се нарече гладиатор. Той ще те победи, а какво остава за Пинас.
От изумление щях да падна от стола, на който бях седнал. Всъщност това беше извито канапе без облегалка, като тези, които бяха разпространени тук и в Гърция.
- Но аз... - опитах се да смотолевя нещо.
- Но той е момче! - изуми се Полинек. - Той не е никакъв гладиатор. Това, че си го учил два дни да върти меча, не го прави гладиатор. Той още не е тъпкал сухия пясък на арената, не е усещал миризмата на топла кръв, обливаща студената стомана на меча.
- Така е, но ще те победи - продължи Фиробс.
Не исках да се бия с Полинек. Аз самият знаех, че още не съм подготвен. Какво щях да правя?
- Ставай! - изкомандва ме Фиробс.
Въпреки че не бях съгласен с това, което той искаше да направя, се изправих. Направих го по навик. Аз бях български воин, целият си съзнателен живот бях прекарал като такъв. Дори ролята на посланик, която играех в последните години, беше част от това да бъда воин. Сега станах, защото така бях възпитаван от най-ранна възраст. Бях свикнал с това да се подчинявам. Винаги досега бях изпълнявал заповеди. Когато до мен нямаше господар, аз се подчинявах на законите на воинската чест и на тези, създадени от нашите велики предци.
Полинек също скочи. Честта на лекия гладиатор беше наранена. Фиробс бе подложил на съмнение качествата му като гладиатор и го бе предизвикал чрез мен.