- Биеш се напълно безразсъдно! - говореше гладиаторът-ветеран, а през това време ние си разменяхме удари. - В момента ти си най-слабият гладиатор в света. Името ти би било срам за всяка палестра. Ти си необучен. Битката ти е слаба, а техниката - елементарна. Ако се изправех срещу теб преди години, щях да те пробода само за да не срамиш името на гладиаторите.
- Защо говорите така?! - не се стърпях аз. Знаех, че по този начин той се опитваше да ми въздейства, но според мен думите му бяха много обидни. Не можеше учител да говори така на ученик. За да му отвърна, казах:
- Не се бия никак зле! Почти съм ви равностоен, мога да победя повечето гладиатори! Аз съм воин и мога да победя всеки!
- Само така изглежда - попари ме Фиробс. - Ти се биеш безразсъдно. В следващите дни спешно трябва или да увеличиш силата и уменията си, или да намалиш смелостта си. Така както се биеш в момента, си обречен. Поемаш неоправдани рискове и Пинас ще те прониже при първата ти грешка.
Когато ми разреши да съблека доспехите и оставих мечовете на земята, по дланите на ръцете ми почти не бе останала кожа и те кървяха. Чувствах се толкова уморен! Седнах на земята върху мозайката в главната зала на вилата и съм заспал. За да хапна, се наложи Олджибай да ме разбужда.
- Твой, ставай яж, че Фиробс полудял - каза Олджибай. Докато ядях, чувах шум отвън. Станах и видях, че Фиробс забиваше в сухата земя нещо подобно на чучело. Това беше гладиаторски уред, какъвто бях виждал в палестрите. Беше ми много интересно да гледам как гладиаторите нанасяха удари срещу фигурата на гладиатор, облечен като секутор, а той, от силата на техните удари, се извърташе и „нанасяше” удари със свободната си ръка, на върха на която бе закачена метална топка с шипове.
Въпреки моите оплаквания, този следобед се упражнявах с уреда. Фиробс не беше до мен. Той влезе във вилата и повече не се показа. Старият гладиатор се беше нахвърлил със сила върху мен и сигурно се чувстваше изтощен. Ръцете ме боляха, дланите ми, оголени от кожа, „горяха” и не ми позволяваха да държа силно дръжката на рудиусите. Следобед слънцето стана много силно. От сянката на вратата на вилата излезе Фиробс.
- Облечи отново бронята! - строго каза той. Бях щастлив, че следобедът се бях упражнявал без твърдите брони, които ми пречеха да се движа свободно. Освен това всяко докосване на метала до кожата ми скоро започваше да боли и там ставаше рана, от която течеше кръв.
Облякох не чак толкова неудобните брони на трак. Това бяха доспехите на самия Фиробс.
- Извади истинските мечове! - каза моят учител в гладиаторските умения.
Без да казвам нищо, протегнах двете си ръце напред, нарочно бях обърнал дланите си нагоре, за да види Фиробс течащата от тях кръв.
- Не се оплаквай! - каза ветеранът-гладиатор. - Вади мечовете!
Хванах ръкохватките на мечовете. Обелените ми ръце се докоснаха неприятно в кожата на ръкохватките и залепнаха. Освен това така цапах оръжията си. Фиробс обаче не се притесни ни най-малко от това. Накара ме да развъртя мечовете, а той отново се оттегли. Следващият път, в който се приближи към мен, ме накара да превържа около дланите на ръцете си някакви парцали, напоени с неприятно миришеща отвара.
Така упражненията ми продължиха, докато гладиаторите не се прибраха от Филипопол. Те се движеха заедно в група. Таис беше в челото на групата. Още като я видях как влиза през портата на вилата, разбрах, че и в този ден се бе случило нещо лошо. Двамата с Фиробс прекратихме заниманията си и гледахме процесията. Хората влизаха един след друг. По някое време една каруца с дълга ритла бавно влезе в двора на вилата. Гладиаторите наскачаха от конете и се засуетиха около нея. Прибрах двата меча и се насочих натам. Фиробс тичаше пред мен. Когато приближихме, видяхме, че това беше тялото на Полинек. Той беше прободен в гърдите. Аз обаче не гледах тази рана, а цепнатата му, подута устна. Имаше ли вина моята рана за това, което се бе случило с гладиатора?
Скоро от Юксеус научихме какво се беше случило. Орест водеше преместването на Полинек в една от стаите на вилата. Той помагаше и в движение даваше нареждания на слугите.
- Когато отидохме на стадиона, въпреки вашето предупреждение, учителю, Полинек предизвика Пинас. Пинас го победи и ето го тук - беше краткият разказ на Юксеус. - Бяхте прав.
Точно това си мислех, че се беше случило. Бероес се възползва и се приближи до мен.
- Какво е. станало с ръцете ти, Виктор! - каза той.
Учудих се на лекотата, с която магът ме нарече с новото ми име.