- Ако стане нещо, твой, само повикай мен! Нищо не прави без мен! - викаше Олджибай зад гърба ми. Аз преминах през широките порти на стадиона и по една от керкидите се изкачих при многобройните зрители. Днес стадионът беше изпълнен до краен предел. Там, в близост до облия свендон, се водеше някаква битка. Хората бяха притихнали и с интерес следяха случващото се на арената. Опитвах се да премина, без да преча, но това не беше възможно. Прехласнатите хора трудно усещаха присъствието ми, после с неохота се изправяха, без да откъсват поглед от случващото се. Така бавно и мъчително се придвижвах към свендона, все по-близо до трибуните.
Докато се придвижвах и разбутвах тълпата, се опитах да разбера какво ставаше на арената. Колкото повече се доближавах до трибуната, толкова повече имах шанс да зърна битката. Скоро обаче успях да разбера, че там долу не се водеше битка. Един срещу друг се бяха изправили двама души. Какво ставаше? Бързах към мястото, където трябваше да седи водачът на игрите, този, който играеше ролята на древен тракийски цар и на римски управител - Флавий Мантан. Ако все още бях почетен гост на игрите, може би единствено там можех да открия място да седна. Скоро стигнах до трибуната. Там под сенника столът ми на почетен гост на игрите ме очакваше. Когато ме видя, Флавий Мантан се зарадва, стана и ме поздрави по римски обичай, като с пръстите си хвана външната част на лакътя ми. Аз направих същото. Така двете ни предмишници силно се притиснаха с цялата си дължина. Въпреки горещото посрещане обаче, Мантан се опитваше да не откъсва поглед от случващото се долу на арената. Какво толкова интересно ставаше там?
Някак припряно и с известна доза досада Мантан ми махна да заема по-бързо мястото си. След това седна и впери поглед надолу. Същото побързах да направя и аз.
- Пинас ви предизвиква - каза някак прибързано и между другото Мантан.
Махнах с ръка, за да му покажа, че знам и да не го разсейвам. Там долу това, което ставаше, скоро привлече и моето внимание. Долу един срещу друг се бяха изправили двама мъже, които аз прекрасно познавах. Единият беше този, който искаше да ме убие и ме предизвикваше - Пинас. Той беше въоръжен с пълно бойно снаряжение на секутор. В ръката си държеше шлем, украсен с глава на грифон. Излъсканата му броня отразяваше бялото, горещо тракийско слънце и пречеше добре да го разгледам. Нищо обаче не ми пречеше да огледам мъжа, стоящ срещу него. Този мъж познавах толкова добре. В последните дни той ме беше учил и аз го познавах все едно го бях изучавал. Двамата мъже стояха като изсечени от камък и нито един мускул не трепваше по лицата им.
Гласът на човека, водещ игрите, отекваше над целия стадион. Хората следяха случващото се, без да помръдват и без да издават никакъв звук. Единствен аз допреди малко бях развалял тяхната концентрация. Сега обаче те насочиха изцяло вниманието си върху двамата воини долу. Очаквах мъжете да си говорят нещо, но те мълчаха. Сетих се, че Флавий Мантан беше изискал Фиробс за „провокатор”, дали с тази цел сега Фиробс се намираше върху арената?
- Фиробс, живата легенда на гладиаторите днес, се намира пред вас - гласът произнесе бавно и някак тържествено. - Победител в стотици битки, учител на много от най-добрите гладиатори днес, смятан за най-добър сред живите гладиатори, Фиробс е дошъл тук пред вас и предизвиква този, когото всички смятат за най-добър сред гладиаторите днес - Пинас. Фиробс предизвиква Пинас заради това, че той вчера победи и нарани приятеля му Полинек.
Полинек всъщност беше мъртъв, но мъжете долу не знаеха това. Бях сигурен, че Полинек нямаше нищо общо с предизвикателството на Фиробс.
- Това не е вярно! - с висок и ясен глас извика Пинас. - Фиробс се опитва да предпази ученика си Виктор Скевас от силата на справедливата ми десница! Той иска да защити своето пале и да го скрие под крилото си!