Флавий Мантан наистина беше като римски император. Долния край на тогата си той бе преметнал през лявата си ръка и така я поддържаше. С другата ръка махаше на хората. Гледах го и разбрах, че Флавий Мантан нямаше да отмени битката. Това не бяха правили велики римски императори и нямаше как да направи този, който изпълняваше само временно длъжността префект на града и областта. Дори римските императори не биха се осмелили да се изправят срещу волята на народа и това нямаше как да направи Флавий Мантан. Волята на тълпата беше ясна и недвусмислена, хората желаеха да видят битка между Пинас и Фиробс. Сега разбрах защо някога Баяр ми беше казал, че Рим не се управлява от императора, а от тълпата, която те наричаха суверен. Осъзнах, че дори нямаше смисъл да се връщам назад и да моля мъжа, махащ на тълпата, да спре битката.
- Срещу Пинас ще се изправи живата легенда на гладиаторите - Фиробс.
- Днес, аз, Фиробс „Яростната борба”, ще ви покажа за пръв път нов тип гладиаторско въоръжение - силният глас на моя учител-гладиатор се разнесе над стадиона. - Това е венецът на моя живот. Цял живот се борих, за да постигна най-силното въоръжение сред гладиаторите. Аз създадох най-агресивния тип гладиатор. - Тълпата зашумя. Явно думите на Фиробс ги развълнува и те следяха неговите думи с внимание, като откликваха на всяка една. - На базата на трак създадох това, което нарекох трак ди махейрос. Това е смесица между трак и ди махейрос. Сега ще се изправя пред най-добрия секутор и ще се разбере дали животът ми е минал напразно и дали съм бил прав - докато Фиробс говореше това, бавно обличаше доспехите си. Толкова добре познавах тези доспехи, защото в последните дни ги бях обличал многократно. Виждах как моят учител нахлузва бавно малкия объл щит на лявата си предмишница. Това изобретение на Фиробс щеше да му позволи да се бие с мечове и в двете си ръце. Погледнах двете махейри, които той хвана в ръцете си. Всичко това беше измислено от Фиробс. Той размаха ръце, за да разбере дали може да се движи свободно. Кнемидата му имаше остър шип насочен напред към корема на врага. Въоръжението и видът на Фиробс бяха страховити. Знаех как можеше да се бие Фиробс и коремът ми се стегна все едно аз щях да се изправя пред него, а не Пинас.
Накрая Фиробс облече и пристегна доспехите си и беше готов за битката. Той пое двете махейри в ръцете си и ги развъртя. Публиката притихна още повече. Пинас също беше готов. Докато Фиробс навличаше своята броня, а един от неговите помощници пристягаше ремъците й, той постави и шлема на главата си.
Двамата воини бяха готови за битка.
- Ave, praefectus, morituri te salutant !16 - извикаха двамата, като гледаха към Флавий Мантан, който им махна. Това означаваше, че битката може да започне.
Двамата мъже с рев се хвърлиха един към друг.
Пинас се опита да започне битката внимателно и да развие нападението си постепенно. Неговият тип въоръжение му позволяваше това. За да отговори на предизвикателството на Фиробс и да може да му противодейства, той също бе променил своето въоръжение. Вместо с традиционната за секуторите сика, той беше решил да се бие с гладиус. Сиката беше крива и не ставаше за дуелиране и да се защитават удари на друго оръжие. Пинас сигурно знаеше, че няма как да не му се наложи да се защитава от двете остриета на Фиробс и затова беше сменил сиката си с гладиус. Сега видях, че в ръката си той държеше оръжието на римските пехотинци, което веднага си пролича, че владее перфектно. Може би някога Пинас беше служил в редиците на римската войска? Вече се бях уверил в прагматичността и силата на късия двуостър, широк меч, върху който в продължение на повече от хиляда години се бе крепила мощта на Римската империя. Пинас владееше в съвършенство това острие и аз бях сигурен, че когато му се отдаде възможност, той ще го забие в гърдите на Фиробс.
Пинас беше опитен гладиатор и знаеше своите предимства. Той беше по-млад, в разцвета на силите си. Сигурно можеше да атакува и със сила да смаже съпротивата на Фиробс. При това обаче той щеше да рискува, защото в размяната на удари винаги можеше да бъде изпреварен или изненадан. Може би затова секуторът не избра този път. Той беше решил да дебне и да изтощава много по-възрастния от него Фиробс. Пинас осъзнаваше, че като по-млад е и по-издръжлив от Фиробс. Младостта му даваше предимството да има много повече сили от своя противник и много по-бавно да се изморява. Пинас се опита да започне битката спокойно, да я държи под контрол, да не допусне изненада и да победи категорично. Той не бързаше. Това не го позволяваше и въоръжението му.