За изненада на всички по-възрастният гладиатор, който би трябвало да пази повече силите си, се нахвърли върху противника си. Типа въоръжение на Фиробс беше такъв, че го принуждаваше да атакува. Опитният гладиатор това и правеше. Той атакуваше непрекъснато. Сипеше удари върху добре защитения секутор. Трак ди махейрос беше най-агресивният тип въоръжение. Фиробс „Яростната борба” го бе измислил. Имаше ли достатъчно мощ в този тип въоръжение, за да смачка със сила секутора? Ако възрастният вече Фиробс успееше да сломи отбраната на Пинас, който бе в разцвета на силите си и беше смятан за най-добър, това означаваше, че ветеранът наистина е успял да създаде върха в гладиаторското въоръжение. Двете махейри се въртяла във вихрен танц и ударите им попадаха ту в щита, ту в гладиуса. На няколко пъти Фиробс беше много близо до това да успее да посече Пинас. За съжаление в тези случаи ударите му попадаха в бронята на секутора. Атаката на Фиробс беше толкова мощна и силна, че повечето хора ахнаха. Той въртеше и нанасяше ударите толкова бързо със своите махейри, че виждах и осъзнавах ударите едва след като те отдавна бяха нанесени. Битката бе великолепна. Много добре виждах тактиките на двамата гладиатори. Фиробс атакуваше без да спира. Само за миг той се изтегляше, за да поеме глътка въздух и да планира следващата си атака, а след това отново се втурваше напред.
Пинас се отбраняваше героично и се опитваше да отвърне на мощната атака на своя противник. Бях благодарен на Фиробс и Юксеус за всичко, на което ме бяха научили. Това сега ми помагаше да разбирам всичко, което се случваше пред очите ми. Макар и съвсем нов в попрището на гладиаторите, аз разбирах повече от хората, които наблюдаваха. Чувах как те въздишаха, бях част от тълпата и живеех с нея, но виждах неща, които те не виждаха. Така например хората не осъзнаха, че Фиробс започна да се изтощава. Те смятаха, че той е по-опасен и води битката, защото атакуваше непрекъснато. Уравновесената игра на Пинас наистина не беше впечатляваща, но аз оцених ловкостта и майсторството, с което той се защитаваше със своя галски щит. Вече знаех колко тежки и неудобни са тези щитове. Когато виждах с какво майсторство и лекота Пинас го движи, осъзнах колко е добър. Освен това той съвършено владееше защитите със своя къс гладиус. Знаех колко е трудно да се прикриеш или да защитиш тялото си с късия гладиус, но виждах майсторството, с което Пинас използваше широчината на острието, за да се прикрие и блокира ударите на кривите махейри.
Хората около мен не усетиха прелома в битката. Те все още смятаха, че Фиробс води боя, защото той все така продължаваше да атакува. Траките харесваха махейрите, които бяха тяхно оръжие. Типа въоръжение, измислен от Фиробс, им допадаше; те искаха битки, кръв и атракция, а трак ди махейрос беше точно такъв. Зрителите бяха щастливи и ентусиазирани от това, което наблюдаваха. Те крещяха при всяка атака на Фиробс. Личеше си, че всички му симпатизират. Ако отначало тези, които смятаха, че Пинас ще победи с лекота, бяха болшинството, сега повечето бяха на страната на Фиробс. Те харесаха неговите атаки, открития му стил и динамичната битка, на която ставаха свидетели.
Наблюдавах битката, бързината, с която Фиробс атакува. Той беше много бърз, макар да ми се струваше, че не е най-бързият воин, който съм виждал. Според мен и Баяр, и Урвитал бяха по-бързи от него. Аз самият може би също бях бърз колкото него или малко по-бърз. Това не можех да преценя. Атаките му бяха хищни и целенасочени. Нямаше нито един миг на колебание, нито едно излишно движение или дори мръдване. Всяко движение на трак ди махейрос имаше за цел да нарани или убие. Фиробс беше наистина опасен противник. Наблюдавах го и изпитвах възхищение. Сега разбрах защо беше наречен „Яростната борба”. Той беше точно такъв, какъвто го описваше прякорът му. Гледах го и виждах колко силен бе всъщност. Макар и на възраст, Фиробс съвсем не беше обречен, дори на пръв поглед изглеждаше, че той води битката и че е по-активният и силният, че се намира по-близо до победата. Фиробс беше истински воин. Неговата сила и енергия ме изненадаха. Гледах го и си представях какъв ли е бил, когато е бил млад и силен. Тогава Сигурно наистина е бил най-добрият воин. Сега разбирах защо беше оцелял през всички тези битки и беше стигнал до заветни старини. Фиробс наистина беше отличен гладиатор. Дали щеше да победи и Пинас в последната си битка? Щеше ли с тази последна своя битка да наложи това, което беше смисълът на неговия живот - трак ди махейрос? Бях сигурен, че това ще е последната му битка.