Сега, като гледах как Фиробс се биеше и атакуваше, си дадох сметка, че само той е можел да създаде толкова агресивно творение. Само Фиробс „Яростната борба” можеше да създаде трак ди махейрос. Щях ли да бъда аз достоен последовател на Фиробс? Съдбата беше ли ми отредила някаква роля в борбата за налагане на този тип въоръжение? Не знаех.
Наблюдавах битката и с времето се поуспокоих и не се притеснявах толкова много за живота на своя учител. Сега вече бях сигурен, че Фиробс имаше силите и възможностите да се противопостави на Пинас. В моето съзнание вече поставях двамата мъже на едно ниво. Вече можех да се вгледам в битката като гладиатор. Не бях сигурен, че Фиробс ще победи, но го допусках. Вече виждах себе си като наследник на Фиробс. Исках да видя дали трак ди махейрос има някакви недостатъци спрямо секутора. От този момент започнах да наблюдавам битката по нов начин, без емоция, а като експерт. Исках, когато битката свърши и Фиробс ме попита нещо за нея, да мога да го смая с дълбочината на възгледите си.
Наблюдавах битката и се опитвах да разбера защо Фиробс постъпваше по този или онзи начин, как би могъл да атакува или как бих постъпил аз, ако се намирах на негово място.
Въпреки виковете на тълпата и възгласите на хората около мен, аз виждах, че в битката отдавна вече имаше прелом. Фиробс наистина атакуваше, но той повтаряше своите нападения. Пинас успя да се предпази от всички атаки на двете махейри. Той се защитаваше със завидно майсторство. Въпреки че на няколко пъти можеше да контраатакува, той не го направи. Отначало бях изумен защо не го правеше. С развитие на битката започнах да разбирам. Пинас беше по-добър, той контролираше битката съвършено. Не атакуваше, защото дебнеше Фиробс. Той искаше да го изтощи напълно и тогава с една атака да го срази. Фиробс трябваше за промени своята тактика. Като продължаваше да атакува, той се обричаше на сигурна гибел. Виждах това много ясно, исках да го извикам на отново атакуващия Фиробс. Как не го разбираше? Нима не осъзнаваше какво ставаше? Не чувстваше ли, че с всяка следваща атака се приближава все повече и повече до своята гибел? Фиробс беше много опитен и разумен воин. Едва ли не разбираше какво става. Въпреки това той продължаваше да атакува.
Скоро разбрах, че той прави това, защото всъщност нямаше друг избор. И точно когато тълпата смяташе, че Фиробс води битката, аз виждах как той изчерпа всичките си атаки, повтори ги. Съжалявах, че не виждах очите му. Там със сигурност бе изписано отчаяние. Фиробс изреди атаките си по няколко пъти, той атакува и продължи да се повтаря. Виждах как всяка следваща атака става все по-лека и ако не бе успял да порази Пинас първият път, когато имаше повече сила и бързина, това ставаше все по-трудно с всеки следващ път.
Хората виждаха как Фиробс се мята като разярен бик към Пинас и ръкопляскаха, защото смятаха, че е все по-близко до победата, но зад всичко това аз прозирах отчаяние и липсата на идеи. Скоро Фиробс показа, че е точно така. Той се отдалечи от Пинас и отпусна двете махейри надолу. Зад този жест аз видях цялото отчаяние и умората, която го бе обзела. Фиробс загуби и много добре осъзнаваше това. Тълпата не разбираше нищо и крещеше, искаше той да продължи да атакува. Те смятаха, че краят на Пинас е близо и е въпрос на една атака само. Фиробс обаче знаеше истината. Той беше загубил и осъзнаваше това. Сега животът му зависеше от милостта на неговия враг. Пинас все така, без да разваля защитата си, се приближаваше към Фиробс, който безпомощно бе отпуснал ръцете си с двете махейри.
Съвсем ясно осъзнавах какво ще се случи след миг. Защо Фиробс не се опитваше да се защити поне? Той трябваше да продължи да се бие, да смени тактиката, си, да се опита да се защити и да води битката, опитвайки се да издебне Пинас. Когато започнеше да атакува, секуторът все щеше да се разкрие и тогава Фиробс можеше да се възползва от пролуката в защитата му. Той обаче не правеше това. Беше се предал. Фиробс беше пречупен, явно това, че неговият трак ди махейрос не бе успял да победи в открита битка, го бе пречупило. Той беше готов да посрещне смъртта и не повдигаше махейрите си. Или може би това беше някаква хитрост, за да примами Пинас? Не вярвах. Виках с пълно гърло на Фиробс да продължи да се бие, да вдигне ръцете си, да се защити. Той обаче не ме чуваше. Целият стадион се бе превърнал във врящ котел. Всеки крещеше с пълно гърло. Тълпата искаше кръв, но тя искаше и битката да продължи. Лумпените желаеха Фиробс да продължи да се бие и да им достави още по-голямо удоволствие. Всички твърдяха, че битката между Пинас и Фиробс е най-добрата, която са виждали досега. Според тях това беше най-добрата битка, за която въобще са чували. Тълпата искаше тя да продължи колкото се може по-дълго. Фиробс обаче не искаше това. Той водеше някаква своя битка, която беше загубил. „Яростната борба” осъзнаваше, че не бе успял с трак ди махейрос, сигурно изпитваше голямо разочарование. Оттук нататък дали ще оцелее, или ще умре, явно за него нямаше значение. Исках да му помогна. Безпомощно погледнах към Флавий Мантан, но той седеше върху своя стол и просто наблюдаваше това, което ставаше на арената. Флавий Мантан едва ли разбираше какво се случваше. Исках да направя нещо, но не можех. Ако аз бях на мястото на Фиробс, щях да се боря, но кой бях аз? Аз не бях заложил всичко в живота си на трак ди махейрос, не аз виждах смисъла на целия си живот срутен в краката си. Не Пинас, а това, че трак ди махейрос не победи секутор, сломи Фиробс. Той беше отчаян и сломен и това показваше позата на тялото му с отпуснатите ръце. Макар да не беше ранен и дори докоснат от гладиуса на секутора, Фиробс беше загубил. Той вече беше мъртъв, мъртва бе душата му, мъртва бе мечтата му. Исках да го спася, да запазя живота му. Пинас се приближи до Фиробс съвсем спокойно, той вече можеше да го прободе в гърдите, но не го правеше. Пинас беше притеснен, сигурно се страхуваше да не би да има някаква уловка, някакъв капан в поведението на Фиробс. Той изчака и отлагаше смъртта на трак ди махейроса. Най-накрая като се убеди, че това, което вижда, не е театър и не е измама, той отпусна своя щит и го пусна на земята. Приближи се още малко. Двамата мъже застанаха гърди в гърди. Лъскавите брони на секутора ме заслепяваха и ми пречеха да видя добре какво се случваше. В този момент ме обзе някаква последна отчаяна надежда. Дали Фиробс не беше очаквал точно това? Все пак той държеше в ръцете си двете махейри. Сърповидните им остриета бяха много опасни. Към върха си те бяха извити напред и бяха остри и особено опасни. Дали Фиробс не беше подмамвал Пинас към това той да остави щита си? Малкият объл тракийски щит все още бе закрепен на предмишницата на лявата му ръка. Аз обаче не очаквах Фиробс да се опита да сече с махейрите си. Може би той готвеше друга изненада за Пинас. Видях как секуторът се приближи съвсем близо до трак ди махейроса. Двамата елитни воини стояха и се гледаха. Две епохи, два народа, два типа въоръжение се бяха изправили един срещу друг. Днес в този момент един от тези мъже щеше да победи и с това да докаже не само своята сила, но и правотата на убежденията си. Пинас олицетворяваше традицията, той защитаваше традиционните типове въоръжение; Фиробс беше създал нещо ново. Фиробс се опитваше да победи традицията, да я промени.