Пинас вдигаше своя гладиус, насочен към небето, и тълпата започна да вика с всяко негово вдигане. Аз направих същото, извадих двата меча и започнах да ги вдигам. Хората, както отначало крещяха името на Пинас, започнаха да викат и моето име. В началото това бяха само единици. Бях сигурен, че сред тях са: Бероес, Юксеус, Орест, Сиджими, Приск и Теодора. С всяко вдигане на мечовете и насочването им към небето гласовете в моя подкрепа ставаха все по-силни и стройни. Скоро стадионът отново крещеше нашите имена. Така преди малко те ни бяха приветствали за предстоящата битка, сега вече се разделяха, за да уточнят кой кого ще подкрепя. Бях сигурен, че има такива, които крещят и моето, и името на Пинас. За тях не беше важно кой ще победи, важно беше да има битка и нещо, заради което си заслужава да живеят и да дойдат тук след един месец.
Не можех да определя колко време продължи всичко това, но скоро силата на гласовете на хората намаля, те като че ли се умориха. Двамата с Пинас усетихме това и спряхме да вдигаме оръжията си към Тангра.
Тогава видяхме причината за настъпилото затишие. Това беше епископът на Филипопол, който се бе изправил. Около него имаше няколко чернодрешковци.
- Тези игри са богохулни! - извика Валент със силния си глас. От притеснение или поради някаква друга причина, той беше свалил шапката си и сега виждах как мръсната му, сплъстена коса се развява от вятъра. - Аз ще направя всичко възможно те да бъдат забранени! Това тук е вакханалия, оргия, долно сборище! Анатема! Нашият спасител се пожертва заради нас, а вие тук се отдавате на Сатаната! Макар че се правите на християни в храма, дълбоко в душите си вие сте езичници! Аз ще направя така, че да падне и това последно сборище на езичеството! Ще прогоня Мамонта от града! Въпреки седемте храма, Свети Ерм явно не успя да ви покръсти, аз ще направя това с огън и меч. Вече изпратих молба на пресветия наш патриарх и той скоро ще пристигне в града с цялото си войнство. След една луна тук няма да има битка между тези двамата, а ще се състои Армагедон. Тук ще бъде последната битка на човечеството. Тук ще се спусне нашият Спасител и ще се изправи срещу Сатаната! На тази земя ще е битката между войнството на Сатаната и воините на Бог. Вие, префекте Мантан, явно сте от страната на Сатаната.
- Не е така! - отвърна Флавий Мантан и силният му, но в същото време звънък глас се разнесе над стадиона. Хората бяха притихнали. Те вече като че ли бяха забравили битката между Фиробс и Пинас, а и за предстоящата ни битка с Пинас. От център на внимание за миг само се бях превърнал в най-обикновен зрител. „Колко крехко е човешкото внимание!” - помислих си аз. Допреди малко смятах, че съм участник в нещо значимо и епично, а сега вече никой не си спомняше за мен. Самият аз ставах свидетел на една битка, чиито мащаби бяха Вселенски. Една борба, която се водеше в целия свят и чийто неволен участник бях станал.
- Аз специално ходих до Константинопол и поисках разрешение от най-важните хора в империята и от самия император да се проведат тези игри - каза Флавий Мантан.
- Не говори лошо за нашия император! - извика епископът на Филипопол.
Спорът между двамата мъже ставаше все по-ожесточен. Без да наблюдавам тълпата, чувствах как нейните симпатии се люшкаха ту към префекта, ту към епископа. Хората искаха да има празници, да пият вино, в града да се стичат хора от цял свят. Това беше добре за търговията и превръщаше Филипопол в значим голям град. В същото време те се страхуваха за безсмъртните си християнски души.
Противопоставянето между Валент и Флавий Мантан беше лично и това скоро си пролича. Двамата мъже вече си говореха напук.
- След една луна тук на този стадион ще се проведе последната битка между най-добрия сред гладиаторите - Пинас, и най-новия гладиатор - Виктор Скевас.
Всички гладиатори започнаха да викат и да приветстват думите на префекта. Това накара хората да се обърнат към нас и да се радват. Макар тихи и нестройни, тези викове го подкрепиха.