Тръгнах към групата, която скачаше от гърбовете на конете. Подхванах Приск и Бероес и направих знак на Орест. Четиримата се отделихме встрани, за да не пречим на останалите да разседлаят конете си.
- Какво стана с Фиробс? - попитах аз.
- Остана в палестрата. Жена му го оплаква, с него останаха и приятелите му гладиатори. Епископ Валент настоява Фиробс да бъде погребан като християнин. Аз искам да го погребем тук, във вилата. Отзад има място, където погребваме близките си и тези, които са прекарали живота си във вилата. Валент настоява утре или вдругиден лично да го опее и погребе.
- Има още един за погребване - казах аз.
- Кой? - попита Орест.
- Полинек - просто казах аз.
Като чуха това, Орест и Приск сведоха глави.
- Ние трябва веднага да тръгнем! - казах аз.
- Разбирам - каза Орест. - Видях какво стана в стадиона.
- Не, не е заради това. Не тръгваме окончателно. Не съм се уплашил от Кирил, нито от битка срещу Пинас. Трябва да тръгнем, защото някакви хора са отвлекли Нефертари. Не можем да я изоставим. Тя е сама тук и трябва да я спасим.
Орест извика от изненада, когато чу какво е станало.
- Кога е станало? От тук ли са я отвлекли? - започна да пита той.
- Да, от тук са я отвлекли. Някаква Манто.
- Манто? - опитваше се да си спомни Орест. - Не си спомням никаква Манто.
- Тази Манто е работила като прислужница във вилата. Тя е отвлякла Нефертари или може би двете са тръгнали доброволно. Не знам. А може някой да е отвлякъл двете или да са се загубили.
- Веднага ще проуча въпроса - каза Орест.
- Нямаме време. Знам накъде са тръгнали двете. Трябва веднага да ги последвам!
- Накъде са тръгнали? - попита Орест.
- Към храма на Дионисий - казах аз.
- Какво? - изуми се той.
- Знаеш ли къде се намира?
- Това никой не знае. Този храм винаги е бил скрит от очите на непосветените. Бесите казват, че всеки път води към храма, но и всеки път минава покрай храма. Храмът може да бъде открит само от посветени, той се разкрива само на тези, на които е разрешено да го открият. Мнозина са го посещавали веднъж и повече никога не са откривали пътя към него.
Нефертари е отвлечена и се намира в голяма беда.
- Ние имаме жрица с нас - казах аз, като имах предвид себе си, но Орест ми отвърна.
- Този храм-прорицалище е посветен не само на Дионисий, но и на Бендида и въобще на цялата природа, на живота, на света на сенките. Това е най-мистичният храм в света.
Изведнъж в разговора се намеси Приск, който каза:
- Траките винаги са били народ мистичен, отдаден на култовете. Поверието казва, че за да се открие този храм, трябва да има жрец и жрица. Освен това външният, земният храм лесно може да бъде открит, но в храма има още един храм, който е духовен. Този храм е трудно да бъде открит.
Наистина, сред нас са Таис, която е жрица на Богинята майка, и достопочтеният Бероес - Велик маг. Може би ще можем да открием храма.
- Добре тогава, все пак накъде трябва да тръгнем? - попитах аз съвсем прагматично.
- Ще го решим в движение - каза Орест.
- Не, аз смятам да тръгнем съвсем малка група натам. Ти, Орест, трябва да останеш тук. Ако Валент утре дойде да погребва Фиробс и Полинек, като домакин ти трябва да си тук.
- Така е - съгласи се с мен Орест.
- Аз ще дойда - изяви желанието си Приск.
- Не, Приск, ти си главният библиотекар на Негово величество. Не си воин. Препускането няма да ти е по сърце. Не искам да отговарям, ако се случи нещо лошо с теб.
- Не, аз ще дойда! Всеки писател трябва да е запознат не само с книгите, но и с живота! Ще дойда! Това ще е най-вълнуващото нещо, което се случва около мен, и нямам намерение да го пропусна. Днес беше най-великият ден в моя живот. Първо, гледах битката между двамата най-велики живи гладиатори - като каза това, Приск наведе глава. Той осъзна, че говореше по този начин пред друг гладиатор. Аз не се разсърдих и не допуснах думите му да ме засегнат. - Извинете ме, Виктор - каза Приск. - Наистина, това беше велика битка, тя ще се помни винаги. Аз ще я опиша и хората ще я разказват и ще си спомнят за нея. Освен това тази битка може да се окаже последната гладиаторска борба, провеждана въобще. Аз съм горд, че станах свидетел на всичко това. След това видях предизвикателството между вас и Пинас, а след това и противопоставянето на християнството и езичеството. Видях как един срещу друг се изправиха епископ Валент и Флавий Мантан. Християнството именно тук ще победи и ще се наложи над целия свят. Това е велико време и аз съм призван и изпратен от Бог, за да опиша тези събития...