След това се възпирах, защото останалите ми спътници не можеха да ме следват. За да се успокоя, по някое време изостанах при жените. В присъствието на Таис и Теодора наистина се успокоих.
- Виктор, тъкмо разказвах на Теодора за полигамията - каза Таис. - Нали траките според гърците са първите, които изповядвали полигамията и мъжете им вземали много жени?
- Така е - отвърнах аз.
- Освен това обаче, траките и особено Орфей, били обвинени, че идеализират чистата мъжка любов. Смята се, че жените затова убили Орфей и го разчленили. Връщайки се от ада, тъгувайки по Евридика, той започнал да проповядва и идеализира мъжката любов. Препоръчвал мъжете да пренебрегват жените си - това каза Приск, който беше изостанал и се включи в нашия разговор. - Мистериите на Орфей били забранени за жени. Те били достъпни само за мъже-воини. Това се знае, защото при навлизането в мистралното помещение, преди да се проведат култовете, те трябвало да оставят оръжията си отвън. Последователите на Орфей избягвали жените, а като особено силна форма на отдаване се явявал хомосексуализмът.
Това, че мъжете оставали оръжията си отпред, означава, че пространството вътре било „женско”. Това са първите основи на травестията, тоест когато мъж се прави на жена. Хомосексуализмът по-късно бил приет от древните гърци, а травестията била широко използвана при всички празници и мистерии.
Страбон, казва - и тук Приск цитира по памет: - „Има между траките и такива, които живеят без жени и се наричат ктисти. Те са удостоени с честта да ги смятат свещени и прекарват безгрижен живот.”
- Това е много интересно! - каза Теодора.
- Значи траките са първите, които са се опитали да разрушат култа към Богинята? - каза Таис.
- Така е - отвърна Приск. Изведнъж видях блясъка в очите му. Можеше ли младият библиотекар да харесва хетерата?
- Това явно е било много отдавна, през древността, защото все пак жените са победили и убили Орфей.
- Да, това време се нарича матриархат. Смята се, че някога е имало време, когато жените са стояли начело на света.
Стана ми смешно, като виждах усилията на Приск да впечатли Таис. Той не знаеше, че тя е жрица. Аз бях запознат колко много знаеше Таис и наивните обяснения на Приск искрено ме забавляваха.
- Вие как смятате, кога светът е бил по-добър, тогава или сега? - Таис насочи въпроса си към Приск. Аз знаех верния отговор, но в същото време бях сигурен, че това е въпрос-капан. Какъвто и отговор да дадеше библиотекарят, щеше да бъде грешен. Дори да се направеше, че не е чул въпроса, също щеше да бъде погрешно. Таис се заяждаше с Приск, това означаваше, че няма смисъл да се притеснявам за нея.
- Това е било отдавна - каза Бероес и се намеси в разговора. Не знам дали магът не се намеси нарочно, за да спаси Приск от неудобното положение, в което го бе поставила Таис. - Елементарно е Бог да се дели на мъжката и женска същност. Това е ниско ниво на разсъждение. Бог е един и той не е нито мъж, нито жена.
- Това противоречи на християнството и юдеизма, според които Бог е мъж.
Таис гневно тръсна глава. Виждах, че и Теодора е недоволна, но тя само се изчерви.
- Според бесите-траки в тази свещена планина живее Бендида, която в същото време е Деметра - каза Приск. - Аз почитам и уважавам жените и техните богини.
Знаех, че Приск казва това само за да се хареса на хетерата. Таис познаваше много добре богините и със сигурност беше чувала за Бендида, но Приск се почувства длъжен да ни разкаже:
- Бендида била богиня на растежа, на плодородието и лова. Нейният култ преминал в Атина и бил възприет от тамошните гърци. Те наричали Бендида ту Артемида, ту Хеката. В Атина издигнали паметник на Бендида. На всеки четвърти юни пред нейното светилище в Пирея устройвали факелни шествия под ръководството на тракийски жреци. По-късно култът към Бендида преминал в Египет. Там тя била изобразявана в тракийско облекло. Нейното свещено животно било сърната.
Исках да кажа, че и нашето тотемно животно е сърната. Моето истинско име беше Авитохол - Синът на сърната, но не казах нищо. Всъщност от много време никой не знаеше, че съм българин, а и самият аз вече бях забравил кое беше истинското ми име. Сега бях Виктор.