- Друга богиня, която траките обожествявали и чиито черти се преливали с тези на Бендида, била Деметра. На гръцки името й означава „Майката земя”. В Рим Бендида била наричана Дияна, а Деметра била отъждествявана с Церера, Рея или Кибела. Отначало тя била богиня на плодородната земя и земеделието, по-късно станала покровителка на брака, приятелка на мира, богиня на правосъдието и законите.
Погледнах към Таис.
- Тук почитат Ева и Лилит ведно - тихо каза тя.
- Ще посветиш ли Теодора в култа към Богинята майка?! - попитах аз.
- Искаш ли? - попита хетерата.
- Да! - просто отвърнах аз.
- Добре.
- Ще й разкажеш ли и за Лилит?
- Искаш тримата с нея да направим това, на което ни е учила Шушандук?
- Да - казах аз.
- Мислех, че опитваме да направим това с Нефертари?
- От известно време мисля за това. Според мен истинската схема не е две жени и един мъж, както смяташе малеке, а това трябва да стане с три жени и един мъж. Така Лилит се разпада на две жени, иначе схемата не е балансирана.
- Виктор, ти просто искаш повече жени!
- Не! Аз искам чрез сливането на мъжките и женски начала да постигна Път към Бог!
- Случайно ли е това, че аз съм с руса коса, че Нефертари е с черна коса, а Теодора е с огнена?
- И това ли забеляза!? - учудих се аз.
Таис не каза нищо, но се усмихна.
- Деметра се возила в колесница, теглена от два дракона - продължаваше да говори Приск.
Два дракона, драконите бяха змейовете на изток и запад. Аз самият бях човек-змей. Китайските императори смятаха себе си за синове на дракона. Замислих се, какво можеше да означава това, че в колесницата на Деметра имало два дракона?
- Твоята коса, богиньо, е като тази на Деметра - каза Приск и погледна с уж прикрит влюбен поглед към Таис. За мен вече нямаше съмнение, че младият библиотекар харесва гъркинята, но всичко, което се случваше, ми изглеждаше много наивно и превзето. - Нейните коси били златни, както зрялото жито. Нейното лоно било дъбравата, където се издигал вековен дъб. Вътре в него живеела най-вярната й нимфа Хамадриада.
Главното култово средище на Деметра било Елевзин, а Елевзин и Елевзинските мистерии били пряко свързани с Атина и с Филипопол. Деметра-Церера била главна богиня и на Рим. Върху Авентинския хълм бил издигнат храм на тройката Церера, Либер и Либера (Деметра, Дионис и нейната дъщеря Персефона).
Другият бог, който траките почитали, е Дионис...
В този момент на Приск му се наложи да прекъсне своята лекция, защото двамата отпред искаха нещо да ми кажат. Вдигнах поглед и видях, че беше започнало да се здрачава. Аз смятах, че ще пренощуваме в планината, но спускащият се мрак ни изпревари. Въпреки тъмнината, не спряхме да се движим. Скоро достигнахме място, където от планината излизаше неголяма камениста река. Тук естествено се бе образувало голямо място на завет, в което беше разположено селище от дървени къщи. Явно това беше мястото, към което ни водеше Приск.
- Това селище е специално - каза той. - Тук в древността бесите слизали в равнината. Тук всички планинци се стичали и идвали, за да общуват и търгуват с останалите траки и с бесите от Тракия. Бесите живеели разпръснати, скрити в недрата на великата планина. Никой не смеел да навлезе в тази планина и тя била верен страж, предпазвайки тези траки, живеещи отвъд Родопа.
Всички народи се страхували да навлизат в потайната планина, пълна с демони, тайни и магии. Затова, когато искали да търгуват, хората идвали тук. Тук бесите слизали, всеки от тях бил жрец, цар и воин ведно, именно тук те правили своите предсказания на хората от останалия свят. Всеки бес можел да надзърта в бъдещето.
- Може ли тук да е било прорицалището на Дионисий?
- Не! - Прорицалището е било навътре в планината, но тук слизали прорицателите. На малко хора било разрешавано да навлизат в планината и малко от тях можели да открият Дионисиевото прорицалище, затова прорицателите идвали тук.
- Може ли похитителите да са довели Нефертари на това място? - изясних въпроса си аз. Мен всъщност това ме интересуваше.
- Ако са тръгнали към прорицалището, са минали от тук. Може, разбира се, да са останали, но те имат голяма преднина пред нас и сигурно вече са навлезли навътре в планината.
Докато говорехме, Приск ни насочи към една сграда, която очевидно беше страноприемница. Той слезе и разговаря с човека, който явно се грижеше за това място. След това каза, че ще останем тук. Ние се настанихме в отделна стая. Тя беше голяма. Наровете бяха от твърдо дърво, но бяха широки. Жените настанихме на единия нар, а ние нахвърляхме багажа си върху другите два, много по-широки.