- Какво е низейон? - попитах аз.
- Това е пещерата на нимфите, в пещерата Низа на остров Крит - вметна бързо Сатрис, без дори да прекъсва Приск.
- След като го отгледали, нимфите го предали на Силен. По-късно той се отплатил на низийските нимфи. Когато те остарели, помолил Зевс да ги подмлади.
Каква е вашата история за Дионис? - попита Приск и се обърна към Сатрис.
- Ние знаем, че Дионис бил роден най-напред от Персефона, дъщерята на богинята Деметра, под името Загрей. Това изповядват и орфиците. Този Загрей бил божествен. Тъй като бил Син Божи, вместо душа имал Светлина. Титаните обаче се притеснили от неговата сила и чистота. Те били груби и земни великани и завидели на ефирния и божествен Загрей. Титаните поискали да придобият част от Бог и решили, че това може да стане, като убият и разкъсат Загрей. Всеки титан изял част от Загрей и бил щастлив, че част от Божия Син е в него.
- Това също е светотатство! - възкликна Приск.
- Не правите ли вие същото, като по време на литургия изяждате тялото на Христос с просфората и пиете от кръвта му като вино? Това е взето от култа на Дионис!
- Така е! - учуден каза Приск. Той също беше изумен от това откритие и явно сега си даваше сметка за това.
- Зевс изпепелил титаните, от тяхната пепел бил създаден човекът. Ето защо във всеки човек има две същности, които съжителстват в него - добра и светла Дионисиева, и лоша титанична същност. Дионис бил светлината във всеки един от нас, а титаничната ни същност е черна, тежка и мрачна, това е нашата материална същност.
- Чак сега разбирам една история, която знам за бесите и за Александър Македонски - каза Приск. - Сега, като научих за Загрей, започнах да я разбирам.
Като чух името на Александър, веднага наострих уши.
- Разкажете ми - казах аз.
- После - каза Приск.
- Този човек с две същности бил изобразяван като двурог бик. Двурог, защото имал в себе си двете същности - продължаваше разказа си Сатрис. - Този бик притежавал възможността да се превръща в различни животни и растения. Когато гигантът Тифон преследвал боговете, Дионис се превърнал в козел - свещено животно, символ на оплодителната сила. Във вид на козел прелъстил Еригона.
Дионис имал пряка връзка и с Орфей, знае се, че когато менадите посекли Орфей, Дионис ги превърнал в дървета.
Дионис е многоименен бог, както е наречен в поемата „Антигена”. Освен латинското си име, той е кичен с епитетите Бромий (Шумният), Евхан и Елелей - имена, които идват от възгласите, носещи се от тълпата по време на мистериите, Иакх (Вик или Вопъл), Леней (Изстискващият соковете), Лией (Освобождаващият от грижи), Никтелий (Нощният), Низей (Богът на планината Низа). Свещени животни на Дионис са: бикът, заради Загрей, козелът, в който се превърнал. Бръшлянът е негово тайно свещено растение. Лавърът показва връзката му с вечността, а лозата, виното и винената чаша - връзката му с екстаза.
Дионис бил смятан за пазач на стадата и природата. Той бил обкръжен от нимфи, сатри и богът на градините и лозата Приап, и на стадата, овчарите и природата Пан.
Бях чувал за Пан. Този бог с кози крака и рога всъщност беше в основата на представата за Сатаната, така както го виждаха християните. Не беше ли обаче Дионисий всъщност Сатаната, защото той беше по-старши бог от Пан?
- Ние в Родопите, когато искаме да покажем, че Дионис е бог на растителността, го наричаме Асдулес.
Бях научил толкова много неща, че имах нужда да се оттегля малко и да ги осмисля. Дръпнах се встрани, но красотата на природата ми пречеше да се съсредоточа. Денят беше прекрасен. Родопа беше най-прекрасната планина на света. Отначало се движехме в смесени гори и тук-там дърветата с различни цветове на листата бяха украсили гледката от зеления цвят на борове и ели. Колкото по-навътре навлизахме, толкова по-пъстра ставаше планината. Влюбих се в това място под безкрайното небе от първия път, в който го видях. Ходех и вместо да мисля за същностите на Бог или за Дионис, аз гледах двете жени пред себе си и се чувствах толкова щастлив. Слънцето ме напичаше, Парвати ме полюшваше с мекия си ход, гледах стегнатата стойка на Таис и се наслаждавах, защото под хитона прозираше твърдото тяло на хетерата. Тя беше великолепна ездачка. Виждах как нейните движения се сливаха с движенията на коня й.
До нея яздеше Теодора, разбира се, ромейката беше много по-лоша ездачка от Таис, жестовете и бяха нежни, плавни, меки и красиви. Деметра яздеше до Артемида, Ева - до Лилит..
Изведнъж изпаднах в някакъв странен унес. Исках да спра мислите си, да се отпусна и да се насладя на мига. Какъв беше смисълът да се опитвам по Аполонов път да опозная Бог, след като имаше Дионисий. Аз бях българин, орендата ме водеше към волята на Бог. Отпуснах се. Изпаднах в някакво съзерцание, изведнъж разбрах, че летният ден, спокойствието, миризмата на бор и гора, на билки и цветя, е най-прекрасното нещо в този свят. Планинските потоци и водата са чудо. Във водата има повече философия от всички думи на най-мъдрите философи. Водата е най-уникалното нещо, тя е чудо. Земята е чудно жива, тревата, слънцето, птиците и всичко заобикалящо ни е живо. В този момент се сетих за думите на своите учители от детството ми, че степта е жива. Не се ли връщах там, откъдето бях тръгнал преди толкова години? Не се ли вдетинявах отново, не бях ли прекадено млад, за да правя това? Сега осъзнах колко уникално е това, че ме има, че мога да изживея и един миг само на тази земя, че мога да живея чрез сетивата си, да се преплета с тайнството на живота. В този момент това ми се стори най-голямото тайнство.