Природата беше Бог, природата беше повече от Бог!
Изведнъж у мен отново се появи желание да говоря с Теодора. Виждах как двете жени си говорят, а може би точно в този момент Таис я посвещаваше в тайните на Богинята майка.
Приближих се към тях и подслушах следния разговор.
...Гърците достигнали до следната идея - Таис говореше така, все едно самата тя не е гъркиня и се дистанцира от своя произход. - Великата Богиня майка имала много имена и всеки народ я наричал с различно име. Кушаните я наричали Нана, германците - Фрея, фригийците - Кибела, траките - Бендида, наричана била също Котито, Зерингия, Брауро... Най-сакралното име на тази богиня било Ана, която съчетавала в себе си образите на Мъдростта, Любовта и Плодородието, от друга страна тя била богиня на Злото. Така те си обяснявали Лилит. Според тях добрата богиня изведнъж станала богиня на Злото, Разрушението и Смъртта. Паметта на хората обаче е силна, древните вярвания постоянно избиват на повърхността под прикритието на нови богини. Дева Мария и Мария Магдалина са само два нови образа, приели в себе си същността на древните богини.
- Коя е тази богиня Ана? - попита Теодора.
Макар и отзад, наблюдавах внимателно двете жени и видях, как ромейката се намръщи при споменаването на Дева Мария и Мария Магдалина.
- Ана или Анна е богиня с две лица, които само привидно изглеждат различни. Тя е като името си - откъдето и да се чете, винаги е едно и също. Ана е първобогинята, нейният образ се разделил и се създали богините на Елада: Ур-Ана е Афродита, Ди-Ана е Артемида, Ат-Ана е Атина. Артемида - богинята на луната, тази, която халдеите наричат Луна и чиято тъмна част наричат Лилит, била най-древна от всички. Тя запазила своя облик и станала Хеката. Изобразявали я с три лица и била богиня на магиите, нощните кошмари, предводителка на демоните, а брат й Аполон - убиецът, станал светлият бог на слънцето, светлината и лечението. Ако Аполон сменил така драстично ролята си, можеш ли да си представиш на какво е бил бог Дионисий в онези прадревни времена, когато боговете били обратното на това, което ние смятаме, че са днес?...
Реших да не преча на разговора на двете жени. Пришпорих Парвати и се приближих до Приск. Когато се изравних с него, го помолих да ми разкаже за бесите и Александър Македонски. Видях как моят въпрос достави удоволствие на младия библиотекар. След това той заговори:
- Според Херодот старото светилище с оракул на Дионис съществувало на „най-високата планина”19. Херодот разказва, че владетели на този храм били траките сатри. Според него племето се наричало сатри, а жреческото им съсловие - беси. Чак когато дойдох тук, във Филипопол и в Родопа, разбрах, че това племе се самонарича беси. В това светилище, както в Делфи, предсказвала пророчица.
Римският писател Светоний разказва как, „когато Гай Октавий, бащата на Октавиан Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула за сина си. Жреците потвърдили, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре, над върха на светилището, чак до небето. Такова знамение получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на самия олтар.” Всъщност това, което се разливало над огъня, не било вино, а зейла20. Оракулът предсказал на Александър, че мисията му ще бъде успешна и той ще покори Ойкумене, но няма да се върне. Всички, които чули това, се свили, защото това предсказвало гибелта на младия военачалник.
- Аз знам защо той не се е притеснил - казах аз и накарах Приск да повдигне вежди от учудване.