- Бесите никога не умират. Това е вярно. Те вярвали в това, че се прераждат. Според тях парченцата от същността на Загрей се събират в тях и ги изграждат отново. Това щяло да продължи, докато Загрей не се възстанови отново изцяло. Докато един ден той се обедини в едно същество, в един огромен човек. Когато стане това, Загрей ще се отърве от титанската си същност, ще се самоубие и така ще остане само Загрей. Това вярване е уникално, именно то карало бесите да бъдат неразбрани и хората да се страхуват от тях и да ги избягват.
- Това не е толкова уникално - каза Бероес. - В далечните земи на Йерусалим евреите имат подобно вярване. Те смятат, че някога имало само един човек, той бил огромен и от него сме се създали всички ние. Този човек се наричал Адам.
Докато произнасяше името „Адам”, от насядалите около огъня се чуха възклицания, които искаха да покажат, че всички знаят кой е Адам. Бероес обаче продължи да говори и накара хората да се стъписат.
- Не става въпрос за онзи Адам, когото познавате от Библията или Таурат, онзи, който бил прогонен от Едемската градина. Тази история е друга. Тя се разказва в „Зохар” (Сияние), друга една свещена еврейска книга. Там се говори за Адам Кадмон. Това бил истинският първи човек, този, който обединявал в себе си душите на всички хора. Този Адам, който е навсякъде и бил представян от римляните с четирите посоки на света и така те образували името му, от Anatole (Изток) Dysis (Запад) Arctos (Север) Mesembria (Юг) - ADAM.
Наистина, идеята на бесите е много по-различна. Извинете Сатрис, че ви прекъснах - извини се магът. Тракиецът прие извинението и отговори на поклона с поклон, след това продължи:
- Бесите вярвали, че дори когато загубят грубата си материална обвивка, която била титаничната им същност, това няма да повлияе на светлата им божествена същност, тази, която била на Загрей и на Зевс. Те смятали себе си за синове на Бог.
След тези думи на Сатрис видях как Приск се намръщи. Знаех колко чувствителен е младият историк към това да се богохулства. Теодора обаче не реагира по толкова бурен начин. Младата ромейка или беше започнала да забравя думите на Пулхерия, или Таис вече я въвеждаше в култовете към Богинята майка.
- Знам, че вие ще кажете, че и идеята за прераждането не е непозната на останалия свят - продължи Сатрис, като гледаше към Бероес, - но тази идея при бесите била много различна.
Доколкото можех да разбера, това беше вярно. Знаех, че и в Индия, Тибет и в Египет има идеи за прераждане, но тази идея беше съвсем различна. Давос ми бе разказвал, че дори в християнството в началото имало идея за прераждане на душите. Днес те проповядваха, че това е ерес и бяха отрекли идеята за прераждането. Те се бяха насочили към идеята за Второто пришествие на Исус, в което се вярва, че хората ще се преродят за нов живот. Тоест това беше идеята за рая.
Идеята на бесите за прераждането беше за прераждане само на светлата им същност и загуба на егото, като се придобива същността на Загрей. Това беше интересно.
Колкото повече светлина има в себе си един човек, толкова по-пълноценно се пренася и по-леко приема титанично тяло. Освен това има по-малка опасност да бъде погълнат от друг човек.
Аз наистина бях чувал за прераждането. Понякога мислех за това. Бях стигнал до извода, че то не противоречи на това, което смятахме българите. Би трябвало, ако всички хора се преродят, те рано или късно ще достигнат до идеята на българите. Според мен българите бяха най-висшият етап в развитието на хората и на прераждащите им се души. Така че някой ден всички хора трябваше да се преродят като българи. Именно затова българин означаваше „просветен човек”. Траките, с тяхната идея за Загрей, бяха може би на няколко прераждания след българите, а можеше ли да се каже, че всеки трак е българин? Имаше ли някаква връзка между тези два народа?
- Няма прераждане - твърдо каза. Бероес, - това е толкова очевидно. Зад желанието за прераждане хората крият несигурността си, неудовлетворението си от този живот. Такива хора искат да вярват, че решението да вървят по духовния си Път се отлага някъде там, в преражданията. Днешното си бездействие и незаинтересуваност, страха си те оправдават с това, че още не са се прераждали достатъчно. Прераждането е оправдание и желание на слабите хора да вярват, че могат да постигнат безсмъртие. Това желание е толкова прозрачно и прозира зад всяка дума за прераждане. Християнските първоучители прозрели това и изхвърлили тази идея от вярата в Христос. Бесите обаче стигнали още по-далеч. Те разкрили на света или поне на посветената част от света, че кръгът на преражданията, който хората виждали, всъщност не е кръг, а спирала. Това било едно истинско течение за промяна на нещата и в него било спасението, а не в това да се движиш в кръг.